Огнен лед

— Този трясък би трябвало да събуди самия Нептун — казва Гън. — Жива душа не виждам. Няма и котвени вериги. Изглежда лежат на дрейф.

— Пробвай радиото! — казва Остин.

— Сега!

Пилотът казва, че никой не отговаря на позивната.

— Ще ми се да кацна, но палубата е прекалено разхвърляна.

Всеки изследователски кораб представлява на практика плаваща платформа, върху която учените разполагат своите прибори или плаваща апаратура. По едно и също време могат да се изпълняват няколко различни програми. Всяка такава палуба е снабдена с изобилие от куки, издатини и отвори, с чиято помощ всичко това се прикрепя здраво. В някои случаи на палубата се разполагат и контейнери, които се оборудват като допълнителни складови помещения или лаборатории. Палубата на „Арго“ е сравнително подредена, което позволява да се използва по предназначение хеликоптерната площадка, но в дадения случай, тя е заета от именно такива контейнери.

Остин оглежда палубата и вниманието му е привлечено от покрива на един контейнер.

— До каква височина можеш да ни спуснеш? — пита той.

— Десетина метра. По-надолу е опасно — роторът може да засегне някоя мачта.

— Имаш ли лебедка?

— Естествено. С нея закачаме товари с обем, който не позволява да ги вземем на борда.

Завала слуша разговора с интерес. От дълго общуване с партньора си, той познава начина му на мислене и сега му е съвсем ясно, какво ще последва. Той взема сака си от съседното кресло. Остин инструктира пилота, след това проверява ругера, пъха го в своя сак, който мята през рамо.

Вторият пилот отваря страничната врата, през която нахлува морски въздух. Гън му помага да развие въже от барабана на лебедката и да го спусне през вратата надолу. Остин сяда на прага и люлее крака във въздуха. Когато машината увисва в нужното положение, той хваща въжето и се измъква от нея. Спуска се по него, докато ходилото на единия му крак опира в куката на края и увисва там, като топка на голямо махало.

Пилотът не може да го наблюдава от мястото си и разчита на помощника си, който се е свил на прага и крещи напътствия. Машината се спуска съвсем малко. Палубата прелита под краката на Остин. Хидравличният кран заема голяма част от задната палуба, а наоколо са пръснати навити въжета и вериги, пластмасови чували, с различни уреди в тях, вентилационни отвори, кашони и сандъци.

Вкопчен с една ръка във въжето, Остин сочи с пръст най-близкия товарен контейнер. Хеликоптерът се премества на няколко стъпки по хоризонтала, за да увисне точно над него. Остин дава знак, с насочен надолу палец. Макарата се развива и той виси на по-малко от половин метър от контейнера. Скача върху металната повърхност и се претъркулва няколко пъти, за да не позволи на масивната метална кука да го прасне в тила.

Въжето се навива нагоре, а Остин скача на крака и дава знак на хората горе, че всичко е наред. Завала не губи време. Той скача върху контейнера, но не е премерил добре движенията си, защото би полетял от него с главата надолу към палубата, ако другарят му не го задържа с ръка. Като вижда, че и двамата са долу, пилотът бързо отлита. Загледан след него, Остин се моли да му стигне горивото.

Когато машината придобива размерите на комар, двамата разтриват длани с дезинфектиращ препарат, защото са охлузени от въжето. От своята височина, те имат прекрасна гледка, а видяното ги навежда на мисълта, че на кораба няма жива душа.

Скачат на палубата и тръгват покрай двата борда, като всеки държи оръжието си готово. Остин следва десния, а Завала — левия борд. Напредват много внимателно. Единствените шумове долитат от разветите знамена и вимпели по въжетата. Стигат едновременно предната палуба.

Лицето на Завала изразява смущение.

— Нищо, Кърт, също като на „Мария Селесте“ — казва той, като има предвид платнохода, намерен без човек на борда. — Ти откри ли нещо?

Остин му дава знак да го следва и тръгва обратно покрай десния борд. Прикляква край тъмна следа, разположена между рейлинга58 и една врата в надстройката. Остин докосва предпазливо лепкавата маса и поднася пръст към носа си.

— Дано не е онова, което си мисля, че е — казва Завала.

— Ако си мислиш, че е кръв, ще бъдеш абсолютно прав. Някой е мъкнал тяло от вътрешността — може би не само едно тяло — и го е хвърлил в морето. На рейлинга има още кръв.

С натежало сърце, Остин напуска слънчевата палуба и влиза в мрачната прохладна вътрешност на кораба. Двамата със Завала проучват методично столовата, библиотеката и главната лаборатория, след това се изкачват на мостика. Колкото повече напредват, толкова по-ясно става, че „Морски ловец“ е бил превърнат в кланица. На всяка крачка се натъкват на кървави локви или петна. Челюстите на Остин са стиснати здраво. Лично познава мнозина от екипажа и учените на борда.

Влизат в кърмовата рубка, с опънати като струни нерви. Подът е осеян с накъсани карти, листове хартия и парчета стъкла от строшените прозорци. Остин вдига отскубнат от връзката си микрофон. Но и да бе останал свързан, той не би свършил работа, тъй като цялата комуникационна конзола е нашарена с куршуми.