Огнен цикъл

Бе наистина смаян, но не успя да го изрази гласно, защото Нилс Крюгер го изпревари. Дар се заслуша в разговора за справедливост, почтеност и благоприличие, подхванат от Бърк и Рихтер, но не разбираше напълно смисъла на техните думи. Във всеки случай той не насочи натам цялото си внимание, защото трябваше да изгради линията на собственото си поведение.

Прекият спор изглеждаше безсмислен. Тези мъже бяха изградили мнението си върху онова, което бяха чули за него и за неговия народ. Той не успя да разбере защо Абиормен представлява опасност за галактиката, но бе привикнал да цени високо мнението на учените хора. Сега обаче вроденото му чувство за дълг го принуждаваше да се противопостави на решението на Бърк — да спори, да лъже, дори да направи престъпление, но да занесе на своя народ сведенията, които считаше за жизнено важни. Друг импулс бе природната му любознателност; ако не бе чувството му за дълг, щеше да отиде с голямо удоволствие до Земята със своите нови приятели — ако можеше все още да ги нарича така — и да види някои от световете, за които му бяха разказвали Крюгер и астрономите. Навярно щеше да заговори за принудата, която очакваха от него да приеме, но момчето не му даде тази възможност. То бе забравило за дисциплината, придобита по време на обучението му като курсант, и се бе приближило застрашително до личното оскърбление на своя командир. Дар не схвана изцяло обстановката, тъй като имаше твърде смътни представи за служебното положение на Крюгер, но разбра съвсем ясно, че момчето настояваше да го пуснат обратно при неговия народ.

Макар и съвсем бегло, но Дар имаше някаква идея за чиновете и затова му се струваше невероятно, че Крюгер може да спечели в спора със своя командир. Дали би могъл да се измъкне незабелязано и да открадне някой от оперативните модули? Неведнъж бе гледал внимателно как ги управляват; дали щеше да се справи сам? Паметта щеше да му помогне да натисне нужните за даден случай бутони, след като веднъж бе видял точно кои бяха те. Но опитът на летец, събиран през целия му живот, не му позволи да направи тази почти сигурно фатална грешка. Той разбираше, че за управлението на какъвто и да е космически летателен апарат трябва да се знае много повече от онова, което бе само наблюдавал по време на двайсетина полета.

Дали щеше да успее да се измъкне? Навярно не. Тези хора бяха всичко друго, но не и глупаци. След като командирът бе взел вече решение да не го пуска обратно на Абиормен, сигурно бе направено и необходимото за неговото изпълнение.

Дали Крюгер би откраднал модул, за да го свали долу? Несъмнено той можеше да го направи, защото знаеше как се управляват тези апарати, но Дар не бе в състояние да си отговори на въпроса, тъй като не познаваше различните величини на служебния авторитет при хората. Никой не можеше да каже дали момчето щеше да успее. След като си даде сметка за несигурността на тази идея, той я отхвърли засега в очакване на случай, когато Крюгер щеше да бъде сам.

А дали той…

Тук мислите му бяха прекъснати от повишения глас на командира Бърк.

— Нилс Крюгер! Аз свиках това заседание за разумна дискусия, а не за празни приказки и лични обиди. Ако нямате смислени доводи, налага се да млъкнете. Разбирам вашите чувства и ги споделям, след като сам претеглих моралната страна на въпроса също така внимателно, както и вие. Бъдете така любезен да не забравяте, че аз отговарям за неща, които все още са извън обсега на собствените ви задължения и които вие очевидно сте пропуснали във вашите сметки. Не съм казвал, че ще гласуваме или че всеки трябва да изложи мнението си. Съобщих ви извода, до който стигнах, а именно, че расата на Дар Ланг Ан — или неговите раси, което ми се струва по-правилно — ще представляват опасност за човечеството, ако напуснат родната си планета. Вярвам, че правителството ще сподели това мое мнение. Но ако някой друг или пък вие самият разполагате с факти, които биха могли да го променят, нека непременно ги сподели.

Крюгер замълча, след като внезапно си даде сметка докъде бе стигнал, и дори изпита благодарност към офицера за относително мекото порицание. За съжаление той не разполагаше с нищо, което би могло да се изтълкува като факти.

Тишината бе нарушена от друг приятел на Дар — един астроном на име Мърчисън.

— Господин командир, боя се, че изпускаме факт, който заслужава изключително внимание — каза той бавно, — и съм убеден, че той не само ще накара правителството да вземе решение, различно от вашето, но и ще го принуди да направи всичко възможно, за да предаде веднага на двете раси на Абиормен колкото може повече научни и технически познания.

— Да чуем! — отговори веднага командирът.

— Главното в случая е това, че ако оставим без подкрепа хората на тази планета, постъпката ни ще бъде равносилна на геноцид. Тя е неподходящо жилище за нас и единственият възможен, поне засега, дом за нейните обитатели, но не след много време на нея няма да може да живее никой.

— Защо? И след колко време?