Огнен цикъл

— Доколкото разбирам, вие се страхувате, че ако сложат ръка на техническите постижения на хората, те ще населят галактиката и ще изместят човека, така ли?

— Честно казано, да.

— А къде мислите, че ще се установят?

— За бога, човече! Навсякъде, разбира се: Земята, Марс, Меркурий или който и да е от петдесетте свята, където можем да живеем самите ние, в допълнение към още толкова, където не можем! Ако засега не са в състояние да започнат, това скоро ще стане, а именно тяхната приспособимост ме безпокои най-много. Представяте ли си да влезем в конфликт с тях: как се убива същество, на което му растат нови ръце и крака на мястото на повредените? А какво ще кажете за реколтата от наследници, в случай че му хвърлите една бомба?

— Не знам, пък и не мисля, че има някакво значение.

— Защо да няма? — прозвуча почти прегракнал гласът на Бърк.

— Защото, ако Дар Ланг Ан може да живее на Земята и на много други места, а неговите колеги с огнена кръв имат нужда от по-висок температурен режим, както отбелязахте съвсем точно преди малко, никоя планета не предлага и двата диапазона на изменение на температурата. Ако дадена група от народа на Дар реши да се премести на Земята, как ще се хареса това на „горещите“ им роднини, които пътуват с тях? Несъмнено Дар иска да има потомство, така както и всеки от нас; тогава как ще се почувствува той при мисълта, че заедно с него на Вега Две или на Меркурий се премества и морската звезда, в която преминава тялото му? Какво ще’ стане тогава с неговите деца? Не, не, господин командир? Разбирам ви, повечето от нас са решили, без да се позамислят, че Учителят при горещите извори е някакъв упорит в ограничеността си стар празноглавец и диктатор, чието мнение не струва дори колкото енергията, необходима да бъде предадено то; но ако се задълбочат малко повече, те ще доловят, че той е много по-проницателен, отколкото мнозина, които познавам!

Бърк поклати бавно глава, без да откъсва погледа си от биолога.

— Доктор Рихтер, отдавна мислих по този въпрос и предполагам, че имате право, когато казвате, че и оня Учител долу е сторил същото. Но вие ме разочаровахте малко, защото очевидно мисълта ви е спряла дотук.

— Какво искате да кажете?

— Вашите доводи са правилни, но само при условие, че двете раси са технически ограничени! Дар не би имал нищо против морската звезда, когато тя реши да пренесе за няколко години на друго място генетичните структури, от които ще се роди неговото поколение, стига да бъде сигурен, че тя отива на планета, подходяща за тази цел, или… че той самият ще успее да се пъхне в някой хладилник, за да постигне същото. Не забравяйте, че това същество ще има същото желание за потомство и ще трябва да помогне на расата на Дар, за да може да го задоволи. Ако местните жители на тази планета я напуснат с помощта на техническите познания, придобити от нас или постигнати по собствен път, те ще бъдат едни от най-активно сътрудничещите си групи в историята на разселването сред звездните облаци; тогава човекът ще трябва да мине на задно място, ако изобщо оживее.

— А на мен ми се струва, че ако това сътрудничество се осъществи, то ще бъде добър пример за всички нас. Но тези раси съвсем не са близко до подобно сътрудничество, поне засега.

— Това е вярно, но за да се запазят нашите интереси, те никога не трябва да го осъществят. Колкото и да ми е неприятно, подобно на вас и на младия Крюгер, боя се, че единственото разумно решение от наша страна е да попречим на Дар Ланг Ан да се върне при своите хора с познанията, придобити от нас. В противен случай ние им даваме галактиката.

— Наистина не ми е приятно да го направим. Как ще оправдаем подобна постъпка, след като самите ние го подтикнахме да научи колкото може повече?

— Не можем да я оправдаем — каза мрачно Бърк, — но трябва да го сторим. Сигурен съм, че ще се ненавиждам до края на живота си, но след като премислих всичко, реших да попреча на Дар Ланг Ан да види отново своя народ в името на човешката раса.

— Боя се, че имате право, макар и от това да не ми става по-леко.

— На мен също. Е, ще бъде по-почтено да му го кажем още сега. Ще свикам цялата група и ще дам на всички възможността да изложат свои фактически аргументи. Това е почти всичко, което мога да направя в името на почтеността.

— Младият Крюгер няма да изложи факти, но ще има възражения.

— Давам си сметка. На той не знае каква услуга му правя.

Биологът погледна рязко към възрастния офицер, но Бърк нямаше какво да добави.

XV. Астрономия; логика

Дар Ланг Ан изслуша доклада на биолозите с не повече от обичайния за подобни случаи интерес, защото думи като „флуоровъглероди“ и „силикони“ не му говореха твърде много. Но той реагира на съобщението на командира и реакцията му не бе въздържана в никакъв случай.