Работата на учените щеше да бъде възможна и през горещия сезон на Абиормен, но все пак той щеше да ги затрудни. Ето защо те полагаха усилия да съберат необходимата им информация преди промяната на условията. Дар наблюдаваше всичко, но ентусиазмът на Крюгер поугасна, след като той присъства на един от биологичните опити.
Бе открита верижната реакция на промените, които ставаха с местните бактерии под действието на топлината. Учените взеха проба от почвата и я поставиха на дъното на херметизиран съд, в който бяха затворени няколко дребни животинки от вида, срещнат от Дар и Крюгер в кратера. Имаше и местни растения — биолозите се бяха постарали да пресъздадат в умален вид живота на планетата. После започнаха да повишават температурата, но постепенно, за да се избегне опасността от топлинен удар, което щеше да усложни обстановката.
Съдът бе добре изолиран, така че по стените му не се отложи парен кондензат и условията за наблюдение бяха много добри. Част от водата бе все още в течно състояние, защото останалата бе извряла и налягането се бе повишило; внезапно стрелката на един от измерителните прибори се отмести от нулевото деление.
Това бе обикновен галванометър, свързан последователно със съпротивление, състоящо се от малка отворена епруветка с вода, която бе поставена в големия съд. Съпротивлението на водата падаше и никой не се усъмни в причината. След няколко секунди промяната стана очевидна — атмосферата в съда се обагри слабо, но все пак достатъчно забележимо в червеникавокафяв цвят. Бактериите се бяха активизирали; образуваха се азотни окиси, които увеличаваха киселинността на водата, запазила се все още в течно състояние, и променяха условията за живот в съда.
Животинките застанаха неподвижно и само обръщаха неспокойно главите си. Всяко от тях се поотдалечи от съседите си; никое не посягаше вече към растенията. В продължение на няколко секунди експериментаторите и подопитните обекти не помръднаха; само безпокойството продължи да се покачва.
Внезапно най-едрото от малките животинки се строполи на дъното на съда; за трийсетина секунди останалите го последваха. Крюгер погледна отстрани към Дар, но малкият му приятел не го забеляза. И двете му очи бяха приковани в съда. Момчето върна погледа си към съда и усети как му прилошава. Малките създанийца губеха формата си и се превръщаха в протоплазмена каша. Локвичките оставаха отделени една от друга дори тогава, когато две животинки бяха паднали близо едно до друго. Нещо потръпваше във все още живите пихтиести купчинки; когато Крюгер забеляза това, стомахът му не издържа. Той се втурна навън.
Изглежда сцената не направи никакво впечатление на Дар, който продължи да наблюдава още половин час; на края локвичките се превърнаха в петдесетина дребни твари, подобни на червеи; те не напомняха с нищо животинките, от които се бяха образували. Те пълзяха из съда и очевидно можеха да се грижат превъзходно за себе си.
Промениха се и растенията, макар и не по същия начин. Листата на по-големите окапаха, а стъблата им се сбръчкаха. Отначало наблюдателите предположиха, че те са загинали от топлината, но тази хипотеза отпадна, след като по оголените им стъбла се появиха стотици малки кълбовидни израстъци. Те увеличаваха постепенно обема си — очевидно за сметка на своите родители, — превърнаха се на топчета и на края паднаха като дъжд, който продължи няколко минути.
По-дребните, подобни на трева растения просто се свиха и изчезнаха, но на тяхно място бързо се появиха други. За по-малко от час картината в съда, която бе умалено копие на обстановката извън оперативния модул, се превърна в нещо непознато за всички наблюдатели, включително и за Дар Ланг Ан.
— Значи такава била работата! — пое най-сетне въздух един от биолозите; нито той, нито колегите му бяха поразени от гледката така, както Крюгер, но и никой от тях нямаше същите чувства към Дар. — Предполагам, че от всеки индивид излиза доста голямо потомство, ако това е единственият начин, по който те се размножават. Населението на тази планета трябва да е нещо страшно веднага след сезонната промяна.
Друг биолог поклати глава в знак на несъгласие.
— Дотук всичко е добре — каза той, — но има нещо, което не е наред. Сега сме непосредствено преди една от промените, а наоколо има толкова много животни, както месоядни, така и тревопасни, и растителността не е изядена от гъсеници. Някак си не мога да повярвам, че не съществува и друг начин на размножаване.
— Струва ми се, че всичко зависи от дължината на срока между сезоните. Ако това съотношение е обичайното, тогава през сезона живее около един на петдесет индивида.
— Вярно, но сезонът, който сега изтича, трае около четиридесет земни години. Просто отказвам да повярвам, че след този период от всяко диво животно трябва да се очакват толкова много оживели екземпляри. Знаем, че пропорционално на теглото си те изяждат толкова, колкото и подобните на тях животни на Земята. Дар, вие какво ще кажете? Не се ли появяват нови животни в различни моменти от срока на вашия живот?