Огнен цикъл

— Предполагам, че след известно приспособяване може да се гледа с помощта на всичко, което се движи в права линия, а при звука е точно така, стига да не срещне някакво препятствие. В този смисъл ултразвуковите вълни са по-подходящи от вълните, с които разговаряме, защото тяхната дължина е много малка. Наистина с тях не могат да се виждат съвсем малките предмети; нали си спомняш, че той не видя отделните намотки на антената.

Двамата се заслушаха отново в разговора по радиото; в същност това се отнасяше повече за Крюгер, защото Дар бе намерил отново нещо, над което да се замисли.

— Очевидно сте се задълбочили твърде много, за да стигнете до идеята за необикновения характер на вашата планетна система — говореше биологът, — тъй като вие можете да почувствувате само онези тела отвъд атмосферата на Абиормен, които излъчват голямо количество топлина.

— Картината, която нарисувах на Нилс Крюгер, е само една от нашите теории — отговори спокойно съществото.

— И тя се оказа съвсем правилна, както виждам. Но след като си служите успешно с научното мислене, за що се противопоставяте така упорито на неговото разпространяване?

— Бих искал да престанете с този постоянен въпрос. Дори да ви отговоря на него, каква ще бъде ползата за нас? Какво се е подобрило, след като научихме, че Абиормен се върти около Тиър, а Тиър прави същото около Арин? Приемам, че подобно познание е безопасно, защото не е свързано с някаква фатална дейност, но то е буквално губене на време.

— С други думи, вие разделяте научното познание на две групи: безполезно и опасно.

— На практика излиза така. Има и едно изключение; то се отнася за човека, който изнамери нашето осветление, защото той направи нещо наистина хубаво. Въпреки всичко обаче, налага се да проучваме най-подробно отделните случаи, за да сме сигурни, че няма никаква опасност.

— Почвам да проумявам вашите схващания. Излиза, че вие не възразявате, когато ние губим собственото си време, за да откриваме неща, които вие използвате.

— Не ме интересува какво правите с вашето време. Задавайте следващия си въпрос.

Учените не възразиха на неговото предложение и постепенно Дар Ланг Ан започна да вниква в същността на своите предшественици и на децата, които щяха да дойдат след него.

Градовете им бяха разпръснати по Абиормен, макар и неизменно във вулканичните райони; под земята слизаха малцина от техните обитатели и оцеляваха там по време на студения период, без да ги види някой от поколението на Дар — табуто за огъня бе достатъчно силно. Въпреки своето многословие Учителят не даде да се разбере, че табуто за огъня бе в същност още един пример за въздействието на „топлите“ Учители върху „студените“. Расата на топлолюбивите живееше по-свободно: те сами решаваха къде да пребивават и къде да умрат, така че в началото на студения период хората на Дар намираха често метални предмети около своите градове и дори в тях. И те правеха всичко възможно, за да осигурят предаването на знанията в следващия цикъл, въпреки че разчитаха много по-малко на книгите, отколкото на паметта на своите Учители. Когато Дар прекъсна потока от въпроси, за да запита защо знанията не се предаваха от „топлите“ на „студените“ хора и обратно, което би помогнало и на двете раси в тяхното развитие, Учителят обясни търпеливо, че ако това бъде направено, те щели да изпуснат контрола върху разпространението на важни сведения.

Те бяха много добри специалисти в областта на електротехниката и превъзходни строителни инженери. Химията им бе изненадващо развита за раса, чиито химици гледаха с помощ • а на звука. Естествено, при тях астрономия почти не съществуваше; нещата бяха още по-зле с различните клонове на физиката. Те познаваха радиоактивните елементи, но нямаха никаква представа за механизма на тяхното поведение.

Много от въпросите на хората направо озадачиха Дар, като в някои случаи причината не бе неговата неосведоменост в различните науки. Доколкото бе схванал, хората се опитваха да разберат какво бе отношението на Учителите към собствения му народ — обичаха ли го, презираха ли го като сбор от необходими низши същества, или просто го считаха за неголяма, но важна сама по себе си неприятност. Дар си спомняше, че едно от присъстващите същества бе споменало за приятелското си отношение към него, произтичащо от кръвна връзка, макар че за нищо на света не можеше да разбере как се е установила тя.

Същият въпрос хрумна и на биолога, който бе слушал първия разговор между Крюгер и Учителя и по-късно бе поискал да му го преведат. Дар се изненада, когато Учителят отговори.