Огнен цикъл

Страховете му бяха напразни. Причината, заради която повечето хора страдат от математиката, е, че за тях тя е нещо, което трябва да се запаметява, а именно този процес бе най-лесното нещо за Дар. И навярно поради тази своя особеност той схвана много бавно основната идея на алгебрата като средство за разрешаване на поставени задачи; той научи всички правила, но когато трябваше да реши една задача, се затрудни така, както и много от учениците в първия клас на гимназията. На края по-скоро Крюгер, отколкото Дар, намери изход от затрудненото положение.

Не бе особено трудно да се открие нещо ново и интересно за Дар, но Крюгер имаше лични причини то да не бъде свързано с математиката. Той споделяше общото схващане, че именно биологията е такъв предмет и реши, че точно сега е моментът да се покаже какво бяха разбрали за Абиормен специалистите по науката за живота.

От известно време насам тяхната група полагаше усилия да разреши проблема с изучаването на единствената „топла“ форма на живот, която им бе под ръка, а именно единия от Учителите в убежищата с вулканично отопление. Индивидът при селото с гейзерите не бе изцяло общителен, но го познаваха по-добре от останалите; именно това същество бе избрано за ролята на домакин на робота с телекамера, създаден набързо от инженерите на „Алфард“. След като видя това приспособление, Дар смени веднага пистата и Крюгер трябваше да му обяснява основните положения на телевизията и дистанционното управление. Още не бе завършил, когато всички се качиха на оперативния модул заедно с робота.

Дар бе схванал достатъчно добре предназначението на апарата и постепенно осъзнаваше възможността да научи как бе направен той. На борда на модула чу разговора на Крюгер с Учителя, но не се намеси.

— Ще ви бъдем много благодарни, ако позволите на нашия робот да влезе в скривалището ви. Убедени сме, че ще понесе условията.

— А защо да го правя? Каква полза ще има от това някой от нас?

— Вие ни видяхте и навярно част от вашето мнение се дължи на този факт. Не мислите ли, че и ние може би ще променим някои свои схващания, след като ви видим? Нали вие многократно настоявахте, че не ви разбираме и поради тази причина не сме съгласни с вашето становище за разпространяването на техническите познания. Струва ми се, че вие ще сторите с желание всичко, което би могло да засили взаимното ни разбирателство.

— А откъде знаеш, че съм те виждал? Казах ти, че не познавам вещество, което би могло да отдели различните среди, в които живеем, и да бъде прозрачно при това.

— Тогава вие не сте ми казали цялата истина, защото не е възможно да не разполагате с някакво телевизионно устройство. Вие ни виждате достатъчно ясно, след като попитахте за железните токи на Дар.

— Много добре. Но как мога да бъда сигурен, че начинът ви на мислене няма да се промени, след като ме видите, каквито сте странни?

— Не мога да ви кажа. И как да ви обещая нещо за нашите заключения, след като нямаме никаква представа за вас? Във всеки случай вие ще можете да научите още нещо за нас.

— Вече не ни интересувате с нищо особено.

— Не беше така, когато ми задавахте всички онези въпроси преди няколко години.

— Още тогава научих това, което ми трябваше.

— Но с нашата наука се запознаха още много хора, освен Дар Ланг Ан. Те дойдоха и ни наблюдаваха, когато проучвахме една пещера далече на юг.

— Струва ми се, че не мога да направя почти нищо срещу това.

— Но ако и вие научите повече за нас, ще знаете за нещата, познати на другите; така ще можете да контролирате и собствения си народ, когато дойде редът му да живее.

Дар се пообърка от този довод; той не схващаше напълно намеренията на момчето и нямаше почти никаква представа за мисловните операции на отдалечения Учител. Не знаеше дали да се изненада, когато този довод сякаш убеди съществото, но видя, че Крюгер бе доволен от резултата.

Макар и малък, роботът не можеше да мине през специалния отвор на мястото, където Дар и Крюгер бяха разговаряли с Учителя. Но по негово указание модулът се приземи близо до кратера, в който двамата пътешественици попаднаха някога в клопка; после приспособлението бе принесено в сградата с генераторите. Всички се върнаха в модула и се струпаха около телевизионния екран, настроен на дължината на вълната от предавателя на робота.

— А по-нататък? — зададе въпрос към Учителя един от присъстващите.

— Изпратете вашата машина надолу по наклонения път.

Операторът изпълни нареждането и малката кутия се затъркаля върху гъсеничната си верига по хлъзгавата повърхност. Когато роботът наближи края на наклона, светлината намаля; тогава запалиха лампичката в горната му част, за да виждат.

— По коридора. Не завивайте в отклоненията.

Приспособлението продължаваше напред. Коридорът бе дълъг и очевидно навлизаше дълбоко в планината; мина доста време, преди на пътя му да се изпречи масивна врата.

— Спрете.

Бе изпълнено и след малко вратата се отвори.

— Влизайте бързо.

Роботът мина и вратата се захлопна зад него.