Огнен цикъл

XIII. Астрономия; ксенология 8

Оперативният модул, който отнесе геоложкия отчет на астрономите, върна Дар Ланг Ан и Крюгер на „Алфард“. Дар бе изслушал вече този отчет, но не разбираше защо минеролозите имаха нужда от астрономите, за да проверят своите теории. Неговото любопитство по всички въпроси, свързани с физическите науки, бе стигнало до ниво, което познаваха малцина човешки същества, минали през прага на детството.

Заедно с астрономите той изслуша внимателно записа на отчета на геолозите, но не откри нищо пропуснато. Проследи с интерес разговора на новите за него учени, без да му хрумне, че те могат да приемат за неучтивост настойчивите му въпроси, което в същност не се отнасяше за повечето от тях.

— Опасявам се, че не разбирам какво точно имате пред вид, когато казвате, че Арин е „уловила“ Тиър и Абиормен — каза Дар по едно време.

— Мислех, че младият Крюгер ви е обяснил нещичко от Нютоновите закони — бе началото на отговора. — При нормални условия две тела се притеглят помежду си в съответствие с определен закон и това притегляне, когато към него се прибави и инерцията — онова нещо, което кара камъка да лети, след като напусне изхвърлящата го ръка, — се изразява в строго определени движения на тези тела, така както сега „Алфард“ кръжи около вашата планета. С „улавяне“ ние просто искаме да кажем, че отначало Тиър не е обикаляла около Арин, а се е движела по собствен път в пространството, докато този път я е приближил до по-голямата звезда. Нейната притегателна сила я е отклонила и сега те обикалят една около друга.

— Струва ми се достатъчно ясно. Но аз подразбрах, че някои от вас са открили отклонение от тази идея, вярно ли е?

— Да. Улавянето не се случва често; по правило то изисква много особени обстоятелства.

— Но защо? Ако тази сила се променя в зависимост от разстоянието, както вие казахте, следва, че двете тела трябва само да бъдат достатъчно близо едно до друго. Ако това, което твърдите, е вярно, аз не разбирам защо Тиър и Арин не са паднали една върху друга още преди много време.

— Добре казано! Има една особеност и тя е, че когато две тела се приближават едно към друго, тяхната скорост нараства. Ако не са били насочени съвсем точно в началото, те няма да се сблъскат, а ще започнат да се отдалечават, като скоростта им ще намалява със същата бързина, с която е нараствала преди разминаването. Изходящата траектория ще има формата на входящата, така че наблюдателят няма да ги види да се движат спираловидно. Сега ще ви покажа.

В момента „Алфард“ бе в състояние на свободно падане, така че казаното не бе трудно да се покаже. Две на-електризирани топченца от бъзова сърцевина в опразнения от въздух шлюз показаха съвсем ясно всичко на любопитния жител на Абиормен.

— Тогава как ще стане улавянето? — попита той, когато демонстраторът влезе в главното помещение на кораба и свали скафандъра си. — Предполагам, че все пак то става, защото иначе нямаше да го споменавате.

— Наистина е така. Ако наблизо има трето тяло, насочено към другите две, ще стане точно това, за което ви говорих, макар че вероятността не е много голяма; ако преди малко бях пуснал въздух в шлюза, силата на триенето, причинено от него, щеше да накара топченцата да закръжат спираловидно около себе си.

— Остава да предполагам, че някоя друга звезда от същата група служи за трето тяло.

— Не ми се иска да приема подобна възможност, защото останалите звезди са много далече, но може би причината е именно в някоя от тях.

— Най-малкото е възможно подобно явление да е сложило началото на горещите сезони на Абиормен.

— Да, възможно е. Не бих искал да кажа нещо повече.

Поне за момента жителят на Абиормен трябваше да се задоволи с чутото.

Естествено е, че не бяха необходими много отговори, включващи „може би“ и „навярно“, за да премине самият Дар към въпроси, които започваха с „откъде знаете“. Астрономите потърпяха известно време, но в крайна сметка предложиха по възможно най-тактичния начин на Крюгер да го запознае с някои положения от елементарната алгебра.

На Дар дори не му хрумна да се обижда. Той се ядоса донякъде на себе си, че не се бе сетил за същото по-рано, тъй като отговорите на по-голямата част от предишните му въпроси съдържаха по малко математика. Той излезе от залата в добро разположение на духа, за да потърси Крюгер, който не го съпровождаше навсякъде след големия му напредък в английския език.

Дар не забеляза лекото объркване на своя приятел, предизвикано от неговата молба; той просто седна и зачака да му преподава алгебра. Крюгер направи всичко възможно, но не се оказа най-добрият учител в света. Може би той щеше да се представи в по-добра светлина, ако не го бе обхванал страхът, че подобна дисциплина може да разруши изцяло интереса на Дар към науката.