Огнен цикъл

— Според представените доказателства историята на тази планета изглежда следната — каза той. — Тя съществува толкова отдавна, колкото и Земята, с разлика от около един милиард години в плюс или минус и по всяка вероятност е преминала през същите етапи на развитие. Вследствие на кондензацията след обичайното охлаждане се е появила вода. Навярно първичната атмосфера се е задържала малко по-дълго, защото тук параболичната скорост е с повече от двайсет процента по-висока в сравнение със Земята. Навярно животът се е зародил самопроизволно по познатия на всички начин, а възможно е и благодарение на проникнали отвън спори, и е продължил да се развива така, както и на другите планети, които познаваме, изменяйки рязко първичната атмосфера, докато е станал почти такъв, какъвто е на Земята.

По всяка вероятност през този период, който обхваща по-голямата част от съществуването на планетата, не са ставали страхотните изменения на климата й, които се дължат на периодичното преминаване на нейното слънце в близост до Алциона; засега това предположение се потвърждава от голям брой факти, докато за противното няма нито едно доказателство. Така например някои придънни фосили представляват останки от голям брой мекотели и други същества от един и същи вид, които имат най-различна големина, но нито едно наслоение не носи следи от преждевременната смърт на по-младите. С други думи, тези факти говорят, че по същото време животът на Абиормен е протичал нормално от гледна точка на нашите разбирания за жизнения цикъл: съществата са се раждали, остарявали са и са умирали.

При тези условия животът еволюирал до степента на появата на гръбначни същества, характерното за които е, че дишали въздух и имали по шест крайника. Нищо не говори, че тяхната еволюция е продължила.

И тогава, някъде в границите между пет и десет милиона години започнали страховитите температурни изменения, предизвикани от Алциона, които в крайна сметка заличили целия живот на планетата. Днешните населяващи я видове са произлезли или от някои по-прости форми, преживели промяната, които са се разпространили във вече различната обстановка, или от допълнително пристигнали спори, или от новообразувана форма на живота.

Все още знаем твърде малко за тези последни няколко милиона години; струва ми се, че вече има съгласие да пристъпим към отводняване на езерото, след което ще разкопаем големи площи от дъното му, за да намерим останки от тогавашния живот. Освен това знаем, че сега животът на планетата съществува във формата на две сменящи се поколения, което му позволява да оцелее в среда на рязко променящи се условия. Има ли някакви допълнения или поправки на това изложение?

— Само едно напомняне: имаме нужда от спешната помощ на астрономите.

— Съгласен съм. Аз записах изнесеното тук и при първа възможност ще изпратя лентата на „Алфард“.

Храненето завърши без допълнителни приноси към науката.

— Дар, какво мислиш за това? — попита по-късно Крюгер. — Голямо ли е противоречието с нещата, които са ти казали твоите Учители?

— Липсва каквото и да е противоречие, защото те не са ни говорили, нищо за подобна възможност. Сега, когато знам какво представляват Учителите, предполагам, че не са го направили само защото самите те никога не са помислили за това.

— А има ли вероятност твоите Учители да не са доволни от факта, че си го чул? Или пък някой от „топлите“ Учители да възрази в случай, че твоите нямат нищо против?

— Мислих за това. Струва ми се, че нашите Учители ще проявят интерес подобно на мен; стигнах и до заключението, че другите учители знаят за нашата работа само онова, което им съобщаваме по радиото. Те просто не могат да живеят близо до Ледените укрепления.

— Даже под земята, така ли?

— Възможно е, но трябва да бъдат много дълбоко, а те и сега не виждат добре. Ето, онзи при селото с гейзерите не спомена ли, че двамата не можете да се видите, тъй като не съществува достатъчно сигурна прозрачна преграда?

— Не помислих за това. Но след като те зависят от сведенията, изпращани от твоите Учители, защо просто не им казаха, че са ме убили, вместо да се опитват да изпълнят заповедта им?

— Струва ми се, че ако са го помислили, те по всяка вероятност са се сетили, че причината, заради която другите са поискали да бъдеш убит, е от такова естество, че произтичащите от нея резултати ще разкрият неизпълнението на поръчката. Представи си, че моите хора научат след това много от вашите тайни: просто ще бъде невъзможно да се скрие.

— Може би имаш право. И все пак аз бих опитал нещо, наместо да убивам приятел.

— Навярно те не са знаели доколко си бил приятел. Не забравяй, че те не са прекарали с теб толкова време, колкото бях аз. И как да ти кажа, ти наистина имаш някои чудатости. В този смисъл мога да разбера чувствата на „топлите“ Учители.

— Сигурно си прав. Сега ние се познаваме много добре, но пак се намираме странни понякога. Обаче това вече не ме притеснява.

— Нито пък мен.

Двамата се погледнаха с повече взаимно разбиране, отколкото бяха чувствали помежду си досега или щяха да почувствуват по-нататък.