Огнен цикъл

Изглежда, че на планетата липсваха структури, съответстващи на „полетата“, които са типични за някои райони на Земята. Очевидно не много отдавна цялата повърхност на сушата се е намирала под водното равнище; бе почти сигурно, че Абиормен е подложена на по-голямо сеизмично натоварване и по-интензивна планинообразувателна дейност в сравнение със Земята. Един от специалистите направи предположение, че по всяка вероятност причина за това са сезонните промени, съпътстващи „дългата година“, когато по-голямата част от морската вода се отлага в ледените шапки. Сеизмичното измерване на шапката в южното полукълбо (която не се намираше над южния полюс) показа дебелина на пласта от почти трийсет и пет хиляди фута. По време на измерването валеше сняг; Тиър изобщо не се показваше в тази част от планетата, а Арин нямаше да огрее тук по-рано от няколко земни години.

Изтекоха две-три кратки абиорменски години, преди да стане възможно точното датиране на пластовете; по това време астрономите научиха нещо, от което се бяха страхували почти от самото начало. Още с първите си стъпки геолозите търсеха пегматити и други внедрени вулканични скали, в които бе възможно да се открият радиоактивни вещества, удобни за датиране; скоро те намериха такива скали на различни места из континента, който проучваха. Засега бе невъзможно да се изчисли корелацията между тях и утаечните скали, но на едно място бе открито съотношение между урана и оловото, което съответстваше на възраст от малко под един и половина милиарда години. Пробата бе с голям обем, така че бяха направени десет самостоятелни измервания, при които средното отклонение не бе по-голямо от двайсетина милиона години. Астрономите не искаха да повярват, че Алциона е съществувала повече от една стотна част от това време и се начумериха, когато получиха сведението.

Независимо дали бяха датирани, или не, утаечните скали представляваха интерес и за други области. Ако Дар Ланг Ан бе виждал фосил през живота си, той не му бе обърнал никакво внимание. Този пропуск не се оказа страшен, защото утайките съдържат по-малко органични остатъци. В средата на континента бе открито лещообразно находище на варовик, широко почти двеста мили, което в голямата си част се оказа изградено от останки от някогашен риф; на различни места в него бяха намерени няколкостотин отделни животински вида. Имаше хиляди ракообразни, които според Крюгер сякаш бяха дошли направо от Земята; един биолог изгуби много време, за да му обясни техническите разлики.

— Предполагам — завърши той, — че много същества ще ти се сторят напълно еднакви с тези, които сега обитават по бреговете на океаните. Изглежда, молюските и техните роднини имат някаква способност да преживяват измененията, съпътстващи развитието на една планета. За половин милиард години те са се променили и на Земята, но продължават да живеят, запазвайки основната си схема.

— Разбирам всичко, с изключение на едно — обади се Дар Ланг Ан на своя бавен, внимателен английски. — Бях с вас през цялото време и видях подобни вкаменелости в различни скални пластове; според вас това е напълно естествено, но аз никога не съм срещал живо същество, което да прилича на нещо на фосилите.

— Все край морето ли сте били?

— В повечето време. Неотдавна с Нилс Крюгер изминахме покрай морския бряг почти триста мили. През последните осемстотин години това ми се е случвало не един път.

— Вярно е! — възкликна възбудено Крюгер. — Виждах, че нещо не бе наред по оня бряг, но така и не разбрах какво бе то. Не се виждаха нито раковини, нито из хвърлени медузи. Нищо чудно, че брегът изглеждаше така странен!

— Хм, съгласен съм, че това е много необикновено. А другите същества в морето?

— Не знам. Мисля, че във водата има различни животни; за растения съм напълно сигурен. Но не мога да се сетя за множество различни видове.

Биологът предостави тази информация на колегите си, които работеха на място; самият той бе прекалено зает с корелацията на фосилите, за да се занимава с нея.

Постепенно от хаоса се раждаше порядък. За да се улеснят обсъжданията, миналото на Абиормен бе разделено на периоди, чиято продължителност се определяше от пълното заливане на континента, за което говореха варовиковите дъна на водоемите. Геолозите не намериха доказателства за планинообразувателни периоди, които обикновено са по-удобни за тази цел; навярно на Абиормен планините наистина бяха образувани равномерно във времето.

Много неща говореха в полза на по-голямата сеизмичност на този свят в сравнение със Земята. Преди всичко той бе по-обширен — диаметърът му бе девет хиляди и сто мили при четиридесет процента по-голям обем; следователно на неговата повърхност човек с тегло сто и седемдесет фунта бе почти сто и осемдесет фунта. Процентно разликата бе малка, но общата величина на гравитационните сили, които участвуват в планинообразувателните процеси, бе много по-голяма в сравнение със същия показател за дома на човечеството. Едно нещо бе сигурно: периодите на образуване на планините бяха къси, чести и засягаха определени райони.