Огнен цикъл

— Твоят приятел ще бъде ли така любезен да ни разкаже нещо повече за тази смяна на поколенията? — запита биологът. — И на Земята има животни, с които става почти същото, макар че двете форми не са принудени да се приспособяват към толкова драстична промяна в заобикалящата ги среда; но сега ме интересува преди всичко въпросът с онези Учители. Кога умират те, дали техните потомци са междинен тип, или нещо друго?

— Не знам; това се отнася и за Дар Ланг Ан. По-добре питайте Учителя на „топлите“, с когото разговарях, когато ме слушахте. Дори не зная дали при нормалното развитие на нещата има само едно поколение, или живеят няколко от тях.

— Струва ми се, че това е достатъчно очевидно, защото ако имаше само едно поколение, а друг начин за възпроизводство на населението просто няма, то цялата раса щеше да изчезне. Сигурно има и смъртни случаи от злополуки.

— Добре, този въпрос е за Учителя. Аз ще го задам от ваше име, когато говоря с него.

— А защо Учителите не казват на своите хора абсолютно нищо по този въпрос? — зададе друг следващия въпрос.

— Ще трябва да питате тях. Ако бях на тяхно място, щях да го правя, за да бъдат по-спокойни хората, но нашият гост твърди, че точната дата на смъртта не ги тревожи.

— Искам да говоря по този въпрос с твоя приятел.

— Разбира се. Но ми се струва, че трябва да направите предварителен списък на желаещите.

Въпросите и отговорите продължиха дълго, а в това време Крюгер сдържаше с мъка прозевките си. На края командирът прекъсна заседанието, но дори тогава момчето не отиде да почива. То остана, за да разведе Дар из кораба и да отговори, доколкото можеше, разбира се, на въпросите на малкия си приятел.

Най-сетне отиде да спи, наслаждавайки се на безтегловността за първи път от много месеци насам. Така и не разбра дали Дар бе спал при подобни условия, но на сутринта той изглеждаше достатъчно освежен и Крюгер реши, че всичко бе минало добре. Дар отказа да опита от храната на хората, настоявайки, че не е гладен, но Крюгер погълна огромна закуска, която накара неколцина от екипажа да го предупредят да внимава. Относително по-слабите хранителни качества на растенията на Абиормен го бяха принудили да привикне към по-големи количества храна.

След като засити глада си, той се представи на командира, който свика друго заседание, но този път само за учени. Взе се решение да предоставят на филолозите по-голямата част от времето на Дар, защото се почувствува острата нужда от повече преводачи. Биолозите решиха да слязат с единия от модулите и да уловят необходимите им животни; очевидно те трябваше да стигнат с тежък труд до интересуващите ги познания. Крюгер ги утеши, обещавайки да им помогне при разговорите с Учителя, защото Дар бе зает с езикови уроци.

Но геолозите нямаше да успеят да се справят без пряката помощ на Дар. Те можеха да картографират цялата суша на Абиормен, а после да започнат да проверяват предполагаемите обекти за утаечни скали, но щяха да загубят много време, което бе твърде скъпо. Решиха да покажат на Дар цветни снимки на скалите, които специалистите се надяваха да намерят, и да го попитат дали знае подобни места по планетата.

За жалост той не се спря на нито една от тях. Снимките на геолозите свършиха; те се отказаха от тях и тъкмо се канеха да се върнат към общия геоплан, когато Крюгер забеляза, че на една от снимките бе показана проба от шуплест варовик, който не се различаваше с нищо от материала, отложен около вира с гейзера. Каза го на Дар.

— Вашите снимки не са много хубави — бе отговорът.

Двайсетина минути по-късно се разбра, че Дар Ланг Ан е в състояние да различава светлина с дължина на вълната в диапазона от четири хиляди и осемстотин до почти осемнайсет хиляди ангстрьома, тоест във виолетовия спектър почти толкова, колкото средното човешко същество, но повече от цяла октава по-далече в спектъра на инфрачервеното излъчване. Снимките, където основните цветове бяха комбинирани така, че да показват онова, което бе в границите на възможностите на човешкото зрение, просто не отразяваха повече от половината от цветния диапазон на Дар. Или, както той се изрази, цветните снимки направо не струваха, а тоновете на филма не съответстваха точно на цветовете, които Дар познаваше.

— Сега ми е ясно защо не разбрах нито една от неговите думи за цветове — промърмори Крюгер с възмущение.

Въпросът бе разрешен с черно-бели снимки; тук Дар трябваше да обърне внимание единствено на текстурата. Той разпозна материалите на повече от половината от снимките и посочи откъде можеха да вземат проби от тях. А след един кратък урок по геология той спомена за разседи, възседнати пластове и проломи с дълбочина стотици и хиляди футове; начерта и карти, така че достъпът до въпросните райони не представляваше никаква трудност. Геолозите останаха възхитени. Дар бе много доволен, а не по-малко и Нилс Крюгер, макар че основанията на последния бяха съвсем лични.