Огнен цикъл

— Ха, цялата тази история си я бива! — Гласът бе провлечен; доколкото си спомняше, момчето не го бе чувало никога досега, но той говореше на английски език. — Мога да приема, че във всички случайни шумове е възможно нещо да прозвучи като добрия стар1 английски и нямам нищо против да го припиша на случайността. Но когато „дете“, „син“, „дъщеря“ „брат“, „сестра“ и „чичо“ попаднат в един и същ период от трийсет секунди, може да става дума за всичко друго, но не и за съвпадение. Господин Нилс Крюгер, ако вие имате съществен дял в разговорите, които успяхме да запишем през последните няколко седмици, мога да кажа, че вече сте добили добро произношение. В противен случай неколцина филолози, които познавам, ще бъдат наистина прекалено разочаровани!

XI. Астрономия; дипломация

Повечето човешки същества продължават да се надяват дълго след като е изчезнало и последното логично основание за това. Мъжът, който влиза в битка при пълно неравенство на силите, летецът, оставащ в пламтящия самолет, за да го отклони от града, осъденият престъпник в килията на смъртните — малцина от тях не престават да се надяват до последната глътка въздух. Нилс Крюгер не се бе отказал напълно от надеждата да види отново Земята. Но той не се бе надявал да го спасят. Колкото и да бе нелогично, той се надяваше, че комбинацията от собствените му познания и технологията на абиормените ще му помогне да построи някакъв кораб, с който да прекоси петстотинте светлинни години разстояние до Слънчевата система. Тази негова мисъл не бе изчезнала напълно дори след като той се запозна подробно с техническите възможности на расата на Дар Ланг Ан; макар и лишена от здрав разум, тя бе за него по-приемлива, отколкото предположението, че някакъв земен кораб ще се приближи до Плеядите по негово време. Той знаеше, че корабите имат много друга работа.

Ето защо безпогрешно разпознатият човешки глас, прекъснал неговия разговор с едно същество, което почти сигурно нямаше нищо общо със себеподобните му, го разтърси така, както нищо, преживяно от него досега. Известно време той изобщо не можа да проговори. От радиото се изсипаха още няколко въпроса и тъй като единствено Дар Ланг Ан направи опит да им отговори на своя невероятен английски, бъркотията в далечния космически кораб бе приблизително същата, каквато бе и в колибата.

— Това не може да бъде Крюгер; той никога не би говорил така, още повече че сигурно отдавна е мъртъв.

— Тогава как са научили английски?

— Ха, моето дете е на една година и говори по-добре от тях!

— Крюгер, това ти ли си, или нашите филолози са се побъркали съвсем?

— Аз съм… Разбира се, че съм аз, но не разбирам нищо. Що за кораб сте вие? Как ни чухте? И какво правите из Плеядите?

— Това е твоят кораб, „Алфард“; тук е Донабед. Вашето радио е нещо ужасно; не съм сигурен дори в твоя глас. Тук сме от няколко седмици. Записахме всички възможни радиошумове, за да разполагаме с нещо като език, след като се приземим. Радвам се, че си бил достатъчно благоразумен и ни чакащ. Изглежда в тази система има нещо, което направо побърка астрономите; този път те дойдоха с нас, за да видят всичко сами. Това радио местно производство ли е, или ти си го правил?

— Изцяло местно. — Крюгер се бе окопитил, макар че коленете му трепереха още. — Почакайте за миг, защото част от слушателите ни не говорят английски.

Той превключи на абиорменски и обясни на Дар и на Учителя какво се бе случило, след което продължи по радиото:

— А сега, докато слизате, ще бъдете ли така любезни да ми кажете какво е необикновеното на това място според астрономите?