Огнен цикъл

— Вече ти казах, че хората на Дар са ни необходими, но ти реши да тълкуваш по своему моите думи. Нещо повече. Неговият народ се нуждае от нашия по същия начин; Дар Ланг Ан може и да не знае това, но неговите Учители го знаят.

— Тогава защо не се отнасяте към тях като към приятели, а не низши същества?

— Но те са ни приятели. Аз съм особено привързан към Дар Ланг Ан; ето защо към теб се отнесоха много добре още първия път, когато дойде тук, а и сега отпратих далече жителите на моето село, за да няма опасност от насилие.

— Ако наистина имате такава привързаност към Дар, когото изобщо не сте виждали в живота си, доколкото разбирам, тогава защо задържахте книгите му? Това го разстрои повече от всичко друго поне през времето, откакто го познавам.

— Смея да кажа, че си направих един опит. Просто исках да науча повече неща за теб. Съжалявам, че Дар се е измъчвал, но аз съм доволен, тъй като можах да разбера нещо за способността ти да съчувстваш и да бъдеш приятел. Книгите му ще бъдат на онова място, където разговаряхме в миналото; ще ги занеса веднага, след като завършим нашия разговор.

— А какво ще стане с моята запалка?

— Наистина ли ти трябва толкова много? Аз я разглобих и се страхувам, че няма да успея да я сглобя отново. Кондензаторът (на това място се наложи да спре, за да обясни думата) ни бе добре познат, но не и онова нещо, което превръща слънчевата топлина в електричество. Ако ми я оставиш, тя ще бъде интересна за нашите учени, когато имаме такива, разбира се.

— Мислех, че не искате вашите хора да знаят твърде много.

— Така е, но имам основания да се съмнявам, че точно твоята машинка ще им помогне да излетят от планетата. Още повече че тя е по-малко подходяща за нашето ежедневие, отколкото генераторите, които работят с топлината на абиорменските вулкани.

— Значи вие живеете под земята и близо до вулканите, така ли? В такъв случай вие използвате топлината им. Нещата, които видях на този континент, ме карат да вярвам, че мнозина от вашите хора остават да живеят през студения период под земята.

— Точно така, но не сме много. Тук сме само четирима; по толкова има и под другите ни градове.

— Но вие разполагате с много повече пространство, за да преживеете лошия за вас сезон, отколкото другите. Те са наблъскани под онази ледена шапка…

— Която в най-тясната си част е широка стотици мили. Там може да се издълбаят пещери и да се складират храни за по-голямата част от тях, ако не и за всичките.

— А вулканите продължават на много стотици мили надолу из полуострова; видях ги, когато си тръгнахме оттук. Казано с други думи, не разбирам защо и двете раси да не живеят заедно през цялото време. Изглежда има, нещо, което не е съвсем наред, вие какво ще кажете?

— През цялото време на нашия разговор ти загатвах, че нещо не е наред. Казах ти, че всяка от расите е необходима на другата, а ти си помисли, че причината е в нашия мързел. Споменах, че други планети не са подходящи, защото няма да ни унищожат в нужното време, а ти прие думите ми за суеверие. Споменах за силната си лична заинтересованост от благополучието на Дар Ланг Ан, но очевидно ти просто не ми повярва. Самият ти каза, че технически е възможно и дори не е трудно да останем живи и след определеното ни време, стига да изберем тази възможност. И наместо да събереш в едно всички тези особености, ти ги разглеждаш като група от отделни неизпълними възможности. Признавам, че още в началото на нашия разговор аз се опитвах да добия представа за интелигентността на човешката раса, но ти не ми даде особено голяма възможност. Как, нима не можеш да намериш сам единственото обяснение на тези странни факти?

Крюгер се понамръщи и в течение на минута никой не каза нито дума; тогава се обади Дар Ланг Ан.

— Учителю, ако проверявате нивото на неговата интелигентност, можете спокойно да я сравните с моята. Аз съм живял на Абиормен през целия си живот, но не мога да разбера накъде клоните.

— Причината е в твоята подготовка.

— Не ми остава друго, освен да мисля, че това се отнася и за моята подготовка — прекъсна го рязко Крюгер с известно отегчение. — Как да отговоря на вашите гатанки, след като и той не може?

— Добре, добре, не искам да те ядосвам. Струва ми се, че обяснението ще бъде улеснено, ако ми кажеш няколко думи от твоя език. Вече разбрах, че хората от твоята раса са пряко свързани със създаването на други хора. Как се нарича новото същество?

— Дете… Син или дъщеря в зависимост от…

— Основната дума е достатъчна. А има ли дума, която определя отношението между две детета7, създадени от един индивид?

— Брат или сестра, в зависимост…

— Така. Предполагам, че всяка от двете думи ще свърши работа. Аз нямам дете, защото съм жив, но Дар Ланг Ан е дете на моя брат.

Този път мълчанието трая по-дълго, защото Крюгер трябваше да събере в едно разхвърляните късчета на ребуса; постепенно пълното му недоверие премина във възприемане на възможности, а оттам — и към съгласие с чутото.

— Чичо… Вие спечелихте! — каза той тихо на края. — И все пак не виждам…

Изречението на Крюгер бе прекъснато, но не от Учителя.