Читаем Огнен цикъл полностью

— Докато беше пленник тук, аз ти зададох много въпроси: не само лични, но и за вашите технически познания. Ти отговори на всички искрено и правилно, доколкото можах да преценя. Самият аз не съм специалист по електротехника, но разбирам достатъчно, за да схвана твоите обяснения.

— И защо възразявате срещу това?

— След като го каза на мен, комуто нямаш основания да вярващ, ти ще го кажеш със сигурност и на сънародниците на Дар Ланг Ан. Приемам без възражения онова стъпало на развитие, което те са стигнали досега, но има достатъчно причини, поради които не искаме те да се изравнят в техническо отношение с нас.

— А откъде знаете какво е нашето техническо равнище?

— Самият факт, че си тук, ми казва достатъчно.

— Защо не сте съгласни те също да възприемат нашите технически постижения, след като вие научихте за тях?

— Преди всичко, защото не искаме те да напускат планетата. Нужни са ни тук.

Крюгер постепенно усети как го завладява силно подозрение и зададе следния си въпрос така, че да провери верността му:

— А вашите хора тук, в селото? Защо и те да не научат повече?

— Това в никакъв случай не бива да става. Така ги управляваме по-лесно.

— И как се осмелявате да ми кажете всичко това, когато Дар Ланг Ан слуша нашия разговор?

— Неговите Учители го знаят вече. Те не искаха да ми помогнат, когато им казах да те премахнат, но аз знам как да ги попритисна. А след като опитите им не сполучиха, накарах ги да те изпратят тук, за да те убедя или ако не успея, да те унищожа.

Крюгер се увери в правотата на своето предположение, наведе се напред и заговори с такава ярост, каквато не бе изпитвал никога досега.

— Всичко е ясно. Вашата раса е различна от расата на Дар и на хората, които живяха в това село. Тези тук вие карате да вършат под формата на всекидневна задължителна работа онова, което е нужно само на вас, а другите — почти същото, макар че там става дума за по-сложна работа. Аз не знам дали те или вие сте първите обитатели на този свят, но сега вече разбирам защо не искате те да го напуснат. Защото ще трябва да вършите сами част от собствената си работа! Така ли е?

На края Крюгер бе така разгневен, че щеше да бъде много чудно, ако скритото същество го бе разбрало, но то очевидно бе успяло.

— Отчасти си прав — бе спокойният му отговор.

— Отчасти, а? Прав съм от игла до конец. Хайде де, покажете се да ви видя!

— Страхувам се, че това е невъзможно точно сега.

— Защо не? От мен ли ви е страх?

— Не съвсем. Но ако се срещнем при едни и същи условия, това неминуемо ще причини смъртта на единия. Аз не мога да оживея във вашата среда, а и вие навярно няма да издържите в моята; поне за Дар Ланг Ан това е напълно сигурно.

— Тогава не вие, а той е потомъкът на първите обитатели на този свят. Вие сте дошли отвън и сте го завладели!

— Не знам достатъчно от миналото, за да опровергая твоята идея, но имам основания да се съмнявам в правотата й.

— Всичко е толкова ясно!

— Твоето безкрайно сигурно твърдение е основано на прекалено малко сведения. Склонен ли си да обещаеш, че няма да казваш нищо на хората на Дар Ланг Ан, за което ние не сме съгласни…

— Не!

— Остави ме да свърша… Докато самият ти не успееш да научиш достатъчно за нас, за да си изградиш безпристрастно мнение?

— Кой ще реши кога едно мнение е безпристрастно?

— Съгласен съм да те освободя от твоята привързаност веднага, щом пожелаеш, без да забравяш малката подробност, че по същото време мога да намеря за по-целесъобразно или необходимо да освободя себе си от самия теб.

— И как си представяте да спазвам обещание, изтръгнато при такива условия?

— Не бих те посъветвал да кажеш или да направиш нещо, което да ми даде основание да се усъмня в честността на твоята дума. Сигурен съм, че разбираш защо.

— А Дар?

— Както вече казах, той може да говори каквото иска, докато е жив. Той не знае нищо, което не трябва да сподели със своите хора.

— Той чу, когато разговарях с вас за електричество.

— Спомням си.

— Добре тогава. Няма да казвам нищо без предварително предупреждение, но ви уверявам, че ще се наложи да ме убеждавате здравата.

От говорителя се разнесе нещо много подобно на въздишка на облекчение.

— Ето, така е за предпочитане — бе отговорът. — Независимо дали ще ми вярваш, или не, но бих искал нашите отношения да бъдат такива, каквито изглеждат твоите отношения с Дар Ланг Ан.

— След тези предизвикани произшествия доста нещо трябва да се направи, за да ви повярвам.

— Думите ти ме карат да се чудя дали е възможно твоята раса да не прави никога грешки. Защото моята прави. Както и да е; по-добре е да се заловя с обясненията. Преди всичко ти грешиш в представите си, че ние просто използваме расата на Дар Ланг Ан за принудителна работа. Практически това е изключено, тъй като ние не можем да живеем при техните условия. От тяхната смърт, която ще настъпи след няколко години, започва времето, когато ние ще можем да живеем нормално на този свят.

— Искате да кажете, че вие живеете по времето, когато те са мъртви и…

— И повечето от нас умират, когато дойде времето да живеят те. Така е.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века
Ад
Ад

Анри Барбюс (1873–1935) — известный французский писатель, лауреат престижной французской литературной Гонкуровской премии.Роман «Ад», опубликованный в 1908 году, является его первым романом. Он до сих пор не был переведён на русский язык, хотя его перевели на многие языки.Выйдя в свет этот роман имел большой успех у читателей Франции, и до настоящего времени продолжает там регулярно переиздаваться.Роману более, чем сто лет, однако он включает в себя многие самые животрепещущие и злободневные человеческие проблемы, существующие и сейчас.В романе представлены все главные события и стороны человеческой жизни: рождение, смерть, любовь в её различных проявлениях, творчество, размышления научные и философские о сути жизни и мироздания, благородство и низость, слабости человеческие.Роман отличает предельный натурализм в описании многих эпизодов, прежде всего любовных.Главный герой считает, что вокруг человека — непостижимый безумный мир, полный противоречий на всех его уровнях: от самого простого житейского до возвышенного интеллектуального с размышлениями о вопросах мироздания.По его мнению, окружающий нас реальный мир есть мираж, галлюцинация. Человек в этом мире — Ничто. Это означает, что он должен быть сосредоточен только на самом себе, ибо всё существует только в нём самом.

Анри Барбюс

Классическая проза