Огнен цикъл

— В известен смисъл ти несъмнено си прав. И все пак, ако не сполучим само защото не сме изпълнили нарежданията… — заглъхна само за миг гласът му и отново зазвуча ясно: — Спомням си, че ти спомена за електрически съоръжения тук, в града. Не можем ли да запълним част от времето си, като ги разгледаме. Искам да дойда с теб, за да взема образци.

Крюгер бе сигурен, че може да разпознае решимостта дори когато тя бе изразена от едно нечовешко същество. Той сви рамене.

— Е, щом си решил така… Ела с мен, да видим какво може да намерим.

Той свърна към най-близката сграда; Дар Ланг Ан и Тен Лий Бар го последваха през откритото входно помещение до една от вътрешните стаи. И в нея, подобно на всяка друга стая в града, имаше електрически контакти; двамата местни жители наблюдаваха, а той извади капачките на кутиите и им показа проводниците.

Дар Ланг Ан бе слушал вече неговите обяснения и затова в началото почти не обръщаше внимание; постепенно обаче и неговият интерес се събуди. Това стана, когато Крюгер обясняваше предназначението на двата проводника и резултата от неправилната връзка между тях. Налагаше се да се задоволи само с обяснения, защото липсваха условия за демонстрационни опити; за беда Тен Лий Бар обаче допря проводниците, сякаш бе решил да разбере по-точно думите на момчето, и в същия миг сребристите жици почервеняха, а той отдръпна ръката си с рев на учудване и болка.

Нилс Крюгер бе изненадан не по-малко от него. Няколко секунди той се взираше в нажежените жици, а после ги раздели с изолираната дръжка на ножа.

— Само топлина ли почувствува, или и нещо друго? — попита хапливо Крюгер.

— Не знам. Ако това бе топлина, сега разбирам защо книгите ни предупреждават да се пазим от нея — отговори стрелецът и допря ръка до устата си с изненадващо човешки жест.

След като разбра, че няма да научи нищо от съществото, което дори не знае какво е изгаряне, Крюгер реши да опита сам. Той извади няколко искри с острието на ножа и прецени, че напрежението бе много ниско. После провери дали подът бе сух — доколкото това бе възможно при подобна атмосфера, разбира се — и хвана проводниците с два пръста. Не почувствува удар и затова се наложи да провери още веднъж с ножа дали напрежението във веригата не бе изчезнало току-що.

Положението бе следното: или градът се захранваше и при нормални условия с ток с много ниско напрежение и генераторите продължаваха да работят, или това бяха последните искрици от някаква аварийна акумулаторна система. Освен това не се знаеше със сигурност дали Учителите в съседното село бяха в течение на нещата и именно поради тази причина бяха забранили всякакъв достъп до града.

Крюгер вече се чувствуваше съюзник на народа на Дар Ланг Ан, въпреки своята враждебност към техните Учители. Щом те не искаха да проявят инициатива, за да научат онова, което бе важно за тях, тогава той, Нилс Крюгер, щеше да ги накара! Обърна се рязко към Тен Лий Бар.

— Това променя нещата. Дар Ланг Ан и аз отиваме до селото, защото трябва да разберем какво става там. Ти и твоите хора трябва да решите сами за себе си.

— Но след като вие отивате, ние какво ще правим тук?

— Нямам никаква представа. Решавайте сами. Ние отиваме.

Крюгер напусна сградата, без дори да попита Дар дали идва с него. Тен се загледа за миг след тях, после и той излезе и започна да вика своите хора, скрити по местата си. Крюгер се обърна само веднъж; видя, че го следваха, усмихна се на себе си и продължи, без да каже дума.

Не бе трудно да следват посоката; бяха минавали неведнъж с Дар по този път. Всичко бе спокойно. Нито слухът, нито очите долавяха следа от животно или жител на селото. Същата тишина цареше и в откритото пространство около гейзерите, когато стигнаха до тях. Там, където пътеката се разклоняваше и водеше до мястото за техните редовни разговори с Учителите, Крюгер спря и се отправи към езерцето, което насмалко не ги погълна във врящите си води. Няколко минути по-късно цялата група наобиколи каменното убежище, щръкнало от едната страна на ръба на езерцето.

Все още мълчанието бе нарушавано само от драскането на нокти по камъните. След като почака още малко, Крюгер се изкачи смело до убежището и затърси внимателно следи от вход. Той започна със страната откъм водата, надвесвайки се над ръба, тъй като винаги бе мислил, че входът бе някъде там. Но в скалата не се виждаше никакъв процеп. Огледът на другите две страни и на челото бе също така неуспешен.

На върха резултатът бе по-задоволителен. Макар и едва забележими, тук се виждаха мънички пукнатини, които очертаваха нещо като люк, но през евентуалния му отвор дори Дар Ланг Ан щеше да мине много трудно. За нищо на света люкът не би пропуснал огромното тяло на някои от Учителите. Да, книгите и запалката бяха минали оттук, но мястото на самите Учители оставаше загадка.