Огнен цикъл

Крюгер продължи да търси на много ярдове около езерцето. След като разбраха какво търсеше и преодоляха страха си от парата, която се издигаше над водата, всички от групата започнаха да му помагат. Открити бяха много пукнатини, но всички бяха случайна игра на природата. Крюгер се опита да погледне през малките дупчици, за които вярваше, че са били използвани от Учителите, но отново удари на камък: дълбочината на всяка от тях бе не повече от няколко инча. Той се питаше дали цялата работа не бе едно огромно представление и умишлено отклоняване на вниманието. Може би през цялото време на разговорите Учителите ги бяха наблюдавали от края на гората или от друго удобно място. В такъв случай къде бяха те сега? Жителите на селото не се виждаха; не се чуваше и гласът на Учителя — Крюгер внезапно почувствува тревога.

Останалите се бяха отказали да търсят и се върнаха при него за по-нататъшни заповеди; той се бе замислил, но не бе спрял, за да се наслади на удоволствието, че бе поел ръководството на операцията.

— Към селото! — каза кратко той и ги поведе натам.

Нямаше никакви признаци на живот. Те приближиха внимателно до края на откритото пространство и спряха веднага, щом видяха първите колиби. По заповед на Крюгер се разпръснаха, за да не са толкова добра цел за евентуалните скрити стрелци, и продължиха напред; на края всички влязоха в селото.

Все още нищо не помръдваше; не се чуваше никакъв звук. Внимателно влизаха по къщите и ги претърсваха, но без резултат — всички се оказаха празни. Мястото бе наистина безлюдно.

— Значи са отнесли книгите със себе си! — бе горчивото заключение на Дар Ланг Ан.

— Страхувам се, че имаш право, но ако искаш, ще се върнем при езерцето и ще избием вратичката на люка. Освен това не сме влизали и в малката колиба, откъдето те докладваха на своите Учители, макар и да не мога да си представя, след като ги видях, как някой от тях се е разположил вътре.

— Това не е толкова важно сега.

Дар излетя към споменатата колиба като стрела от собствения си арбалет. Изчезна вътре и само след миг повика Крюгер.

— Какво има? — крещеше момчето, докато тичаше към колибата. — Да не са ти оставили книгите като жест на добра воля, а?

— Не, не са книгите. Кой знае какво е.

Крюгер влезе при последните думи на Дар. Спря за миг, за да привикнат очите му към тъмнината; после разбра какво е искал да каже малкият летец.

В колибата не се виждаха никакви мебели, освен една груба маса в средата. На масата лежеше някакъв апарат. Той не бе поставен в кутия, така че личаха всичките му бобини, кондензатори и лампи. Крюгер разбра почти веднага какво вижда пред себе си, но не успя да проговори. Изпревари го глас откъм масата:

— Влез, Нилс Крюгер. Отдавна те чакам. Имаме да си кажем много неща един на друг.

Х. Изяснение

Това бе познатият глас на Учителя; всяка възможност за грешка бе изключена. Не по-малко сигурен бе и фактът, че Нилс Крюгер трябваше да преосмисли много от своите идеи. Доколкото знаеше, дори расата, която бе изградила главната си квартира на ледената шапка, не разполагаше с радиоапарати. Нима това същество бе успяло да научи за електричеството повече, отколкото бе явно от обезлюдения град?

— А защо ме чакахте? — попита момчето. — Аз не мислех да се връщам толкова скоро. Може би считате, че запалката ми трябва толкова много, че просто не мога без нея.

— Бях сигурен, че Дар Ланг Ан ще се върне за своите книги; познавам добре неговия народ, така че не съм се съмнявал нито за миг. Освен това знаех, че и ти ще дойдеш с него.

— Откъде знаехте?

— Казаха ми. Постепенно ще ти обясня. Може би не ми вярваш, но независимо от всичко, което сторих и което може да те възмути, аз не съм напълно твой враг. Иска ми се да те оставя да живееш толкова, колкото е определила твоята природа, стига да бъдат изпълнени някои условия.

— А ако не бъдат изпълнени?

Възмущението направо заля Крюгер при тези думи на скритото същество.

— Тогава злополуките ще продължат. Ти не можеш да избегнеш всички.

Постепенно момчето схвана смисъла на казаното.

— Значи свличането при града и капана в онази шахта не бяха случайности, така ли?

— Точно така. Искам още да кажа, че някоя врата може да се затвори най неочаквано, че някой улей не е бил преграден нарочно, а един гейзер е бил пуснат през естествения му изход, наместо през топлообменник. Крюгер, бъди разумен: ти знаеш прекалено малко за тази планета, а аз твърде много.

— Но вие не сте могли… — спря Крюгер, защото самият факт, че онова нещо там знаеше за събитията, станали с него из Ледените укрепления, правеше смешно възражението му. Той промени своя въпрос: — Как разбрахте? Да не сте някой от Учителите там?

— Аз разговарям често с тях.

— Тогава как е станало: вие ли ги накарахте да се опитат да се отърват от мене, те сами ли пожелаха, или вие го направихте независимо от тяхното желание?

— Аз им наредих да предизвикат всички злополуки. Те не искаха да те унищожават; аз също не го желая, поне от лична гледна точка. Но за жалост ти си прекалено общителен.

— В какъв смисъл? И защо това да е мой недостатък?