Огнен цикъл

— Имаш право, макар и не напълно. Въпреки всичко, повече от съмнително е, че ще успеем да си върнем нещата със сила. Ти нали каза, че книгите са занесени в подслона сред езерцата с горещата вода?

— Да, но… не е възможно те да са останали там!

— Не съм сигурен толкова, колкото си ти. Но дори да предприемем нападението, което ти предлагаш, те ще имат достатъчно време и навярно ще ги скрият на друго място.

— А защо да не ги накараме да ни кажат къде са? — попита Крюгер. — След като овладеем мястото, това ще бъде въпрос на споразумение: техният живот срещу нашата собственост.

Учителят гледа известно време момчето с двете си очи.

— Не мисля, че мога да одобря подобен залог — каза той най-сетне.

Крюгер се почувствува малко неудобно от настойчивия му поглед.

— Е, те може и да не знаят, че ние няма да пристъпим към неговото изпълнение — отбеляза той доста неубедително.

— Представи си обаче, че нещата са все още при техните Учители. Какъв смисъл ще има да заплашваме хората?

— Но няма ли да заловим и Учителите?

— Съмнявам се в това. — Крюгер не успя да долови нищо заради сухотата в отговора му.

— Дори да не го направим, нима те не държат на живота на своите хора толкова, че да върнат нещата и да ги спасят?

— Може би имаш право — каза Учителят и добави по-бавно: — В същност това би могло да стане. В твоите идеи има нещо, което малко ме безпокои, но трябва да призная, че в последните ти думи има зрънце истина. Все пак не е необходимо да ги заплашваме с убийство; достатъчно е само да преместим хората оттам, или по-скоро да ги сплашим с преместване. Налага се да обсъдя въпроса с останалите. Ако искаш, можеш да останеш и да разгледаш библиотеката, но ми се струва, че ще предпочетеш да чакаш в предното помещение, когато ние вземем решението.

Крюгер бе видял всичко, което го интересуваше от съхранението на книгите и от самите изпълнители на тази процедура, и тъй като те бяха хора с ръста на Дар, а не на Учителите, той предпочете да се върне горе. Дар Ланг Ан го придружи в дългия обратен път в тунела. Крюгер се чувствуваше добре тук, макар че температурата бе около четиридесет и четири градуса по Фаренхайт6. Докато вървяха, той се питаше защо бе нужно подобно скривалище — според думите на Учителя над главата му имаше половин миля скала и повече от три мили лед. Още по-изненадващ бе фактът, че хора с толкова елементарни на вид сечива бяха построили подобно място. Очевидно те са разполагали с инструменти, когато са пристигнали тук; сега Крюгер вярваше, че катастрофата с кораба, оставил подобните на Дар в този свят, бе станал преди няколко поколения, защото хората на планетата бяха повече от един корабен екипаж.

Обсъждането на проекта на Крюгер и измененията, направени от Учителите, отнеха доста време и момчето го използва, за да разгледа добре както отвътре, така и отвън.

Навън той мръзнеше, в което нямаше нищо чудно при толкова много лед наоколо. Крюгер не можеше да остава за дълго по време на излизанията, тъй като бе приготвил набързо дрехите си с мисълта да му пазят хлад. Добре поне, че синтетичната материя, от която бяха направени, не пропускаше вятъра; той ги привърза на врата, в глезените и в китките, така че имаше известна защита от студа. Дар Ланг Ан, който го съпровождаше при повечето от разходките му навън, изглежда бе също така безразличен към мраза, както и към топлината.

Веднъж Крюгер остана отвън наистина по-дълго, но не по свое желание. Бе излязъл сам и след като бе преодолявал с мъка преспите и купчините лед с коварна повърхност в течение на почти половин час, се озова пред вратата, но я намери заключена. Когато излезе, не провери бравата, а тя очевидно бе автоматична. Той чука дълго, но без резултат — вратата се намираше на четвърт миля от голямата пещера на същото ниво; наложи се да заобиколи планината, за да отиде до площадката за приземяване. Стигна до нея по-скоро мъртъв, отколкото жив; оттогава бе особено внимателен с вратите.

Вътре също правеше грешки, макар и не често. Веднъж едва не се задуши в едно малко помещение за складиране на храни, а друг път насмалко не падна в дупката на един улей за изхвърляне на боклук. По-късно научи, че улеят стигал до тесен пролом, пълен с полузамръзнала вода, която отнасяла боклука. Ето защо посрещна с облекчение края на обсъжданията; бе възприет планът за атаката.

Той бе доста остроумен. Двамата с Дар трябваше да се върнат до града с планер и да покръжат над селото, за да ги видят оттам. По същото време голяма група стрелци щеше да се приземи от другата страна, далече от града, и да влезе незабелязано в него. Двете групи трябваше да се срещнат на място, избрано от Дар, който начерта подробна карта на града с помощта на фотографичната си памет.