Читаем Огнен цикъл полностью

— Аз не съм астрофизик, но ето как стоят нещата, доколкото ги разбирам — отговори Донабед. — Ти знаеш общоизвестните факти за източниците на космическа енергия, според които звездите от главната последователност, каквото е Слънцето и това червено джудже, ще продължават да излъчват енергия с досегашните темпове още милиарди години. Но в космоса има звезди, които светят много по-ярко от нашето слънце, понякога десетки хиляди пъти по-ярко. Водородът на тези звезди се изчерпва така бързо, че те не живеят повече от няколко милиона години или няколко десетки милиона в краен случай. Алциона е точно такова слънце, също като други звезди в Плеядите. Дотук всичко е нормално. Звездният куп на Плеядите е запълнен с галактична материя, която по всяка вероятност продължава да се струпва на места, при което се образуват нови звезди и допълват стотиците, вече съществуващи в тази група. И точно тук всичко се обърква. Астрономите определиха със значителна точност онова, което ще се случи със сгъстяващите се облаци от вещество. При дадени обстоятелства, поточно при наличие на определен ъглов момент, може да се очаква, че ще се образуват звезди, които ще се движат по орбити около един център на масата — познатата двойна или кратна звездна система. В други случаи, когато кинетичният момент е по-малък, преобладаващата част от общата маса се събира в една звезда, а остатъците образуват планетна система. Наистина, донякъде е изненадващо, макар че по принцип е възможно да се образува двойна или кратна звезда с обикалящи планети, но звезда като Алциона с планети около нея е нещо прекалено неестествено! Радиацията на подобна звезда е десетки хиляди пъти по-интензивна от излъчването на нашето Слънце; тя упражнява налягане, напълно достатъчно, за да изтласка от околността всички материални частици, от които могат да се образуват планети. Този факт се поддава на изчисление и експериментална проверка, така че е трудно да бъде пренебрегнат. Ето защо нашите зяпльовци по звездите не бяха много изненадани, когато научиха от събраните сведения, че Алциона има за спътник червено джудже, но щом разбраха, че около този спътник обикаля планета, те буквално обезумяха. Изгубихме много време, за да ги убедим, че не бяхме допуснали някаква глупава грешка, а чисто и просто се бяхме приземили на тази планета.

— И аз мога да го потвърдя — промърмори Крюгер.

— Няма спор. Между другото, официалното й име е Крюгер, ако те интересува.

— Струва ми се, че нейното име е Абиормен, ако се съобразяваме с практиката на вече установени неща — отвърна момчето. — Продължете, ако обичате.

— Това е почти всичко. Астрономите направо са луди по своите любими теории; през цялото време дотук ги слушах как обсъждаха възможностите за улавяне на червеното слънце от Алциона, след като неговата планета или планети са били вече образувани, и така нататък, и така нататък. Трябва да свършим много работа и ти можеш да ни помогнеш здравата. Разбирам, че си понаучил местния език и ще ни спестиш немалко време като преводач.

— Има нещо такова, но щом заговоря с някой от местните жители, рано или късно започваме да си противоречим. А на всичко отгоре още не съм видял този приятел, с когото разговарям по радиото.

— Как така? Какво значи „не съм видял“?

— Наистина! Нямам никаква представа как изглежда. Вижте, майоре, ако слезете тук и ме измъкнете от тази парна баня, ще мога да ви обясня много по-добре цялата работа, повярвайте ми, а има какво да ви кажа.

— Ние вече слизаме. Сам ли ще дойдеш?

Крюгер обясни набързо нещата на Дар и го запита дали иска да отиде на кораба с него. В началото местният жител се подвоуми, но си даде сметка, че несъмнено щеше да събере още материал за книгите, и се съгласи да придружи своя приятел.

— Дар Ланг Ан ще дойде с мен — докладва Крюгер на Донабед.

— Ще трябват ли специални условия за него?

— Чувстваше се като у дома си на едно ледено поле и лети по два дни с планер, без да пие вода, така че температурата и влажността не са пречка за него. Не зная за налягането, защото тук е по-високо.

— На каква височина лети със своя планер?

— Нямам представа. Той не ползва летателни прибори, които да отговарят на нашите.

— Изкачвал ли се е някога до долната част на обикновените кълбести облаци?

— Да. Летял съм с него. Когато отива далече, се качва колкото е възможно по-високо.

— Добре. Мисля, че земното налягане няма да му навреди. Но ако можеш, обясни му евентуалните опасности, за да препени сам.

Крюгер така и не успя да схване дали Дар го бе разбрал напълно или не, но той тръгна с него, когато оперативният модул на „Алфард“ се приземи в откритото пространство при гейзерите. Учителят бе информиран за развоя на последните събития и момчето му обеща да възстанови при първа възможност връзката си с него по радиоапаратурата на кораба. Скритото същество не се противопостави, макар и да разбираше много добре, че по този начин се измъкват от неговата власт.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века
Ад
Ад

Анри Барбюс (1873–1935) — известный французский писатель, лауреат престижной французской литературной Гонкуровской премии.Роман «Ад», опубликованный в 1908 году, является его первым романом. Он до сих пор не был переведён на русский язык, хотя его перевели на многие языки.Выйдя в свет этот роман имел большой успех у читателей Франции, и до настоящего времени продолжает там регулярно переиздаваться.Роману более, чем сто лет, однако он включает в себя многие самые животрепещущие и злободневные человеческие проблемы, существующие и сейчас.В романе представлены все главные события и стороны человеческой жизни: рождение, смерть, любовь в её различных проявлениях, творчество, размышления научные и философские о сути жизни и мироздания, благородство и низость, слабости человеческие.Роман отличает предельный натурализм в описании многих эпизодов, прежде всего любовных.Главный герой считает, что вокруг человека — непостижимый безумный мир, полный противоречий на всех его уровнях: от самого простого житейского до возвышенного интеллектуального с размышлениями о вопросах мироздания.По его мнению, окружающий нас реальный мир есть мираж, галлюцинация. Человек в этом мире — Ничто. Это означает, что он должен быть сосредоточен только на самом себе, ибо всё существует только в нём самом.

Анри Барбюс

Классическая проза