Огнен цикъл

Между другото момчето се свърза по радиото с Учителя и му разказа всичко. Обясни му въпросите, на които посетителите търсеха отговор, и предложи в замяна толкова сведения, колкото му бяха необходими. За жалост Учителят не бе променил мнението си, че многото научни познания щяха да навредят на неговия народ. Той отказваше да отстъпи от своето становище, че с течение на времето научните познания щяха да направят възможен полета в космическото пространство, а подобен полет щеше да разруши жизнения цикъл на Абиормен, защото предположението, че някоя друга планета може да й прилича напълно, бе според него направо смешно.

— Но защо вашите хора трябва да остават на други планети, а не само да ги посетят, да търгуват, да научат нещо ново или просто да ги разгледат?

— Нилс Крюгер, аз вече ти показах, че се отдалечаваш много от истината, защото просто не познаваш моя народ. Моля те, повярвай на моите думи, че грешиш, когато мислиш, че за тях ще бъде по-добре да напуснат този свят — оставаше все така упорит по въпроса той и Крюгер трябваше да отстъпи.

Той докладва за своя неуспех на командира Бърк, но отговорът на офицера направо го слиса.

— А ти не си ли доволен, че не се е съгласил с твоето предложение?

— Защо, сър?

— Доколкото разбирам, ти направо си му обещал да получи от нас всички технически сведения, които му се сторят интересни. Съгласен съм, че въпросите за сигурността не са от такава важност, от каквато са били преди няколко поколения, когато на Земята е имало все още войни, но във всеки случай ние не можем да допуснем прекомерна свобода с някоя потенциално разрушителна технология по отношение на раса, която не ни е добре позната.

— Но аз наистина ги познавам добре!

— Приемам, че познаваш Дар Ланг Ан. Видял си още неколцина от неговата раса, един-двама техни Учители и си разговарял по радиото с един от Учителите на този народ, който според мен трябва да наречем добавъчен. Отказвам да се съглася, че ги познаваш „добре“, и съм сигурен, че ще изпаднеш в доста неловко положение, ако това същество приеме твоето предложение.

— Но вие не попречихте никому да отговаря на Дар по всички зададени от него въпроси.

— Почти по същата причина, поради която Учителят не попречи и на теб да питаш.

— Искате да кажете, че причината е в близката му смърт, така ли? Няма ли да го пуснете да се върне в Ледените укрепления преди това? Той се надява да го направите.

— Предполагам, че се надява. Но не вярвам, че ще може да ни навреди, защото не записва нищо.

Нилс насмалко не се изпусна за паметта на своя приятел. Той искаше Дар Ланг Ан да научи повече неща. Знаеше, че местният жител щеше да запомни всичко, което бе видял или чул, за да го съобщи по-късно на своите Учители в Ледените укрепления. Учителят от селото би могъл да възрази, но не можеше да направи почти нищо, защото Крюгер бе спазил обещанието си.

В същност докъде се простираха възможностите на това същество? То твърдеше, че притежава достатъчно голямо влияние върху Учителите вледената шапка, след като ги бе накарало да се опитат да го убият въпреки нежеланието им. Навярно можеше да ги принуди да пренебрегнат информацията, предоставена от Дар, а защо не и да го унищожат; това никак не отговаряше на плана на Крюгер. И така, докъде стигаше влиянието на това същество? Дали самият той можеше да направи нещо, с което да ограничи или да премахне това влияние? Налагаше се да разговаря отново със същия Учител и той реши да проведе разговора много, много внимателно. Момчето продължи да се носи замислено в приятната безтегловност, докато на края погледът му просветна. След малко то се придвижи покрай най-близката стена и се отправи към залата за радиовръзка.

Учителят отговори веднага на повикването.

— Предполагам, че си намерил допълнителни аргументи, които ще трябва да ме убедят да разреша разпространението на вашите технически познания.

— Не е точно това — отговори Крюгер. — Исках да ви запитам за някои неща. Казахте, че в града сте четирима Учители. Бих искал да знам дали останалите споделят вашето мнение по въпроса.

— Да — дойде веднага отговорът и обезкуражи донякъде момчето.

— Добре. А какво ще кажете за Учителите в другите градове? Предполагам, че им съобщавате за всичко. Този път отговорът не бе така бърз.

— В същност не им съобщаваме. Не поддържаме постоянна връзка с тях, а всяка година си правим взаимни проверки. Ако ги потърся сега, те сигурно няма да слушат. Но това няма значение, защото не се съмнявам в тях. В продължение на много години самите ние ограничавахме разпространението на техническата мисъл, за да бъдем сигурни, че сме единственият източник на знания за всички останали. Ние направихме радиоапаратите в Ледените укрепления, защото другите не могат.

— Разбирам. — Курсантът бе малко обезсърчен, но съвсем не мислеше да се предава. — Значи няма да имате нищо против да посетим други градове, за да предложим същото на Учителите там.

Той можеше само да се надява, че на събеседника му няма да му хрумне да попита дали всички човешки същества бяха на едно и също мнение по въпроса.