Огнен цикъл

— Не, разбира се. След като им обясниш положението така, както и на мен, ще получиш същия отговор. Крюгер се засмя лукаво.

— Да, възможно е, но ние можем да им разкажем и нещо по-различно: че например разсъдъкът ви е бил помрачен, че сте взели с измама от нас някои сведения, че са ви омръзнали жертвите, налагани от дълга на Учителя, и сте решили да построите приспособления, с помощта на които да задържите в горещо състояние по-голямата част от планетата и така да отложите нормалното време за смърт на собствената си раса…

— Не съм чувал подобна глупост през целия си живот.

— Разбира се, че не сте, така както и вашите приятели по другите градове. Но как да разберат те, че това е глупост? Ще приемат ли риска? — прекъсна той за миг, но от радиото не последва отговор. — Все още продължавам да вярвам, че вашите хора няма да побягнат в космоса само защото са научили някои неща от физиката. Нима те не могат да видят опасността от подобна постъпка, както я виждате вие?

— Спри. Трябва да помисля.

Настана тишина, нарушавана само от слабия пукот на атмосферните смущения. Крюгер чакаше напрегнато.

— Човешко същество, ти ме научи на нещо — прозвуча най-после гласът на Учителя. — Няма да ти кажа какво е то. Нека Учителите на Дар Ланг Ан научат онези неща, които стигнат до тях.

Той не каза нищо повече.

Крюгер се отпусна с доволна усмивка. Планът му щеше да успее; сега вече не можеше да се провали.

Дар Ланг Ан ще погълне големи количества информация, която ще стигне за много книги, а бе невъзможно някой да успее да ги запише преди времето, определено за смърт. Дар Ланг Ан ще се върне в Ледените укрепления със събраните познания и няма да е свършил да ги диктува или записва сам, когато настъпи времето да се запечатат пещерите срещу покачващата се температура и промените на атмосферата. Когато това започне, той ще бъде вътре, а не вън в градовете на „студените“ хора, които ще трябва да умрат. Дар Ланг Ан щеше да стане Учител просто по принуда и Нилс Крюгер нямаше да загуби своя малък приятел.

XII. Геология; археология

Абиормен е по-голяма от Земята, но морската й площ е по-малка от земната дори през студения период, така че геолозите имаха достатъчно обширни пространства пред себе си. Но те не направиха дори опит да огледат цялата територия; планът им бе да съберат необходимите стратиграфски данни, за да вникнат по-добре в нейната геоложка история, а така също и да намерят, стига това да бе възможно, разбира се, проби, показващи обратната последователност на превръщане на елементите, което щеше да им позволи да определят поне приблизително възрастта на планетата. Последното бе единственото желание на астрономите, но биолозите имаха чувствително по-големи претенции. Те слязоха на Абиормен, готови да подложат на анализ всяка вкаменелост с помощта на всички възможни методики в своята област.

Бяха проследени множество пластове от утаечни скали; някои от тях продължаваха на много мили разстояние под равнището на терена, а други изчезваха само след няколко ярда, прекъснати било от някое земетресение, разбъркало ги в невероятно безредие, което изискваше опитност, за да бъде разгадано, било заради това, че при първоначалния процес са били отложени върху ограничена площ и формацията просто се е изронила с течение на времето. Варовиков пласт, отложен на площ от повече от един милион квадратни мили по дъното на някое море е едно, а лещообразно находище на пясъчник, образуван някога в делтата на поток, вливащ се в малко езеро, е съвсем друго — понякога толкова объркващо — особено когато се налага относително датиране на пластовете.

Крюгер благодареше на шанса, че командирът Бърк не бе в състава на тази група и се молеше постоянно той да не улови по радиото забележките на геолозите, защото познанията на Дар Ланг Ан по английски се увеличаваха бързо с течение на времето, а когато става дума за възможностите на една фотографична памет, трудно е да се намери по-подходяща област на приложение от стратиграфията. Всички геолози без изключение гледаха местния жител с истинско страхопочитание и изпитваха към него приятелски чувства, които съперничеха силно с чувствата на Крюгер. Но рано или късно командирът щеше да научи; момчето се надяваше, че дотогава популярността на малкия му приятел щеше да порасне толкова много, че да трогне възрастния офицер и да разпръсне съмненията му.