Огнен цикъл

Обратният полет до „Алфард“, който обикаляше по безопасна кръгова орбита извън атмосферата на Абиормен, премина без вълнения, ако се изключи Дар Ланг Ан. Той не попита съвършено нищо, но очите му попиваха всичко около него. По-голямата част от екипажа забеляза една интересна подробност в поведението му. Почти винаги, когато някое повече или по-малко примитивно същество се отделя от своята планета, то прекарва по-голямата част от времето в наблюдаване на света, от който се е откъснало. При Дар бе друго. Той съсредоточи почти изцяло вниманието си върху устройството и управлението на модула. Единственият случай, когато погледна надолу, бе в момента, в който модулът достигна кръгова скорост и премина в безтегловно състояние. Тогава той продължи да гледа почти цяла минута повърхността под себе си, но за изненада на всички присъстващи възприе съвсем спокойно явлението. Очевидно той бе разбрал, че усещането за падане не бе истинско падане или че ако в действителност бе така, пилотите щяха да се погрижат, за да овладеят положението. В този миг майор Донабед изпита истинско уважение към Дар Ланг Ан; той бе виждал твърде много образовани човешки същества, които изпадаха в истерия при подобни обстоятелства.

А момчето си помисли, че Дар бе летец и познаваше краткотрайните сътресения с внезапно намаляване на теглото при попадане в низходящо течение или на върха на някой възходящ въздушен поток, макар че те не траят повече от една-две секунди. Неговият приятел наистина си го биваше; самият Крюгер чувствуваше леко повдигане след почти цяла земна година, прекарана на твърда почва.

Ето че се появи и гигантското тяло на „Алфард“; последва подхождане и скачване, след което модулът премина в корпуса на кораба през специалния шлюз. Групата слезе и веднага бе свикано заседание.

Всички се събраха в най-просторния салон на кораба, за да чуят историята на Крюгер. По общо съгласие той пристъпи към сбито изложение, спирайки се накратко на своето спасение, след като бе оставен да разчита единствено на собствения си опит спрямо растенията, животните, минералите и хората на Абиормен. Липсата на някакво подобие на плодове, фактът, че стеблата на повечето растения можеха да се ядат, но бяха слабо хранителни, опитите, които бе принуден да прави, за да се убеди, че те не бяха отровни, неговото решение да напусне горещата вулканична област, където бе изоставен, и да си пробие път към полюса, защото очакваше да намери там по-добри условия за живот — всичко това бе предадено от него без много подробности. Но когато свърши, всички искаха да го питат по нещо, така че командирът на „Алфард“ трябваше да заеме председателското място.

— Навярно ти е било трудно, когато е трябвало да избереш посоката? — запита един от астрономите.

— Да, пообърках се — засмя се Крюгер. — Ако червеното слънце само променяше големината си, бедата нямаше да бъде толкова голяма, но то се движеше напред-назад, от югоизток на югозапад и обратно, така че трябваше да мине доста време, преди да свикна. Със синьото слънце бе по-лесно, защото то изгряваше на изток и залязваше на запад, точно така, както трябва да бъде. Това се отнася поне за местата, отдалечени от полюса; когато продължих на север, в същност разбрах защо орбитите бяха такива.

— Вярно е. Но движението на червеното джудже е съвсем нормално, когато си спомниш колко ексцентрична е орбитата на планетата. Каква е либрацията според теб? Можах да наблюдавам планетата само при една обиколка.

— Средно около шейсет градуса за всяка страна. Астрономът кимна и отстъпи на следващите. Командирът даде знак на един от геолозите.

— Каза, че си видял вулкани почти навсякъде, така ли?

— Да, но само в онази част на планетата, където ме намерихте. В същност не съм обходил много от планетата, не забравяйте това. Големият полуостров, по който вървях на север…

— Около три хиляди мили — намеси се един фотограф.

— Благодаря ви. По цялата му дължина има активна вулканична дейност, а онзи дял от материка, от който се издава той, е покрит в по-голямата си част с полета от лава на различна възраст. Близо до ледената шапка има други планини, но за тях не може да се твърди, че имат непременно вулканичен произход.

— Добре. За да разберем каква е възрастта на този свят, налага се при първа възможност да направим стратиграфски снимки. Предполагам, че не си видял фосили в близост до леда.

— Бях на земята само в непосредствена близост до Укрепленията. През останалата част от пътя бях във въздуха. Но Дар Ланг Ан е тук и може би той ще помогне.

— А ще иска ли?

— Сигурно. Той е много любознателен. Вече ви споменах за неговата жажда за знания, които събира в книги за следващото поколение, защото неговото няма да живее още дълго — каза Крюгер със сериозно изражение на лицето; с течение на времето мисълта за предстоящата загуба на Дар ставаше все по-тежка за него.