Огнен цикъл

— Ние подготвяме нещата така, че да знаем най-малко мястото, където умират нашите предшественици. Не след дълго хората от това село ще получат заповед да отидат в кратера, където прекараха известно време Дар и Крюгер; там ние наблюдаваме смъртта на стария и раждането на новия живот и отбелязваме кой от кого е произлязъл. Малко преди началото на студения сезон подготвяме собствената си смърт на предварително определени места, а после се опитваме да разберем от „студените“ Учители къде са били уловени хората, защото те обикалят пущинаците и ловят новите жители на планетата, които по това време са обикновени диви животни.

— А не пропускат ли някои?

— Случва се, доколкото знаем. От време на време се оказва, че родителят на отделен човек, а понякога и на цяла групичка е преживял целия студен сезон като диво животно; за него просто не е било отбелязано нищо.

— А не знаете ли колко деца може да има един човек?

— Почти невъзможно е да се определи, защото всичко зависи от особеностите на отделната личност, една от които е например неговото тегло.

— Струва ми се, че то не варира твърде много.

— Така е, но само по време на нормалния живот; когато дойде времето за смърт, някои остават дълго време без храна, а други се хранят често и поглъщат големи количества в зависимост от околните условия. Освен това е невъзможно да се каже дали някое от малките деца не е било изядено от диви животни, преди да го уловят, защото хората от народа на Дар Ланг Ан не са пазени така, както пазят нас.

— Разбирам.

Дар също бе разбрал. Паметта му бе безупречна, но в нея се пазеха съвсем малко неща от кроткото му съществуване, преди да го „уловят“; макар и незначителни на брой, те съвпадаха изцяло с думите на Учителя. Той се питаше защо и собствените му Учители не взимат същите предпазни мерки, преди да се досети, че те просто са лишени от такава възможност, защото или трябваше да разчитат на помощта на „топлите“, които очевидно не искаха да им я окажат, или собственият му народ трябваше да държи при себе си група от другата раса по време на целия горещ сезон, така както тези същества постъпваха с жителите на селото в студеното време. Меко казано, това изглеждаше трудно — другата раса бе изпреварила много собствения му народ в техническо отношение и сега владееше обстановката изцяло. Съмнението на Дар, че този Учител бе неискрен, ставаше все по-силно; зад неговото несъгласие да бъдат възприети познания от хората имаше нещо повече от твърденията за лично неодобрение към науката.

Тази мисъл завладя съзнанието му по време на разговора и породи и други след себе си. Когато роботът тръгна обратно към оперативния модул, Дар Ланг Ан бе този, който предложи да се свържат и да поговорят и с други Учители от убежищата във вулканичните райони; дори Крюгер, който го познаваше по-добре от всички хора, не можа да разбере какво го бе накарало да постъпи така.

XIV. Биология; социология

Абиормен продължаваше да кръжи по своята почти кометна орбита и Тиър приближаваше неотстъпно към своя по-голям огнен брат. Планетата се затопляше, макар и много бавно. Засега местните жители почти не се безпокояха от този факт; температурата още не бе стигнала до онази величина, при която се активизираха бактериите, чийто жизнен цикъл щеше да насити атмосферата с азотни окиси. А дотогава народът на Дар не се интересуваше особено много дали океаните на планетата възвираха, или бяха замръзнали.

Температурата не бе пречка и за учените. Повечето от тях тръгнаха от самото начало с предпазно облекло, което ги отделяше напълно от околните условия. Но всички разбираха, че скоро щяха да почувствуват нужда от допълнителни предпазни мерки. Те знаеха какво щеше да настъпи, защото бяха правили опити не само с бактерии, но и с достатъчно големи животни и растения.

Крюгер бе повече от доволен от обстановката. Неговият приятел очевидно бе потънал изцяло в овладяване на знанията на хората. Той нямаше възможност да бъде непрекъснато с него, но това престана да го безпокои. Ако имаше нещо сигурно, то бе фактът, че Дар Ланг Ан бе успял да натрупа прекалено голямо количество информация, която не можеше да предаде на своите Учители до края на естествения му жизнен цикъл. Щеше да се наложи да го задържат в убежището под ледената шапка и след като то бъде затворено, така че автоматически щеше да стане Учител.

Веднъж-два пъти момчето изпита известно угризение на съвестта; то се питаше дали не бе по-честно да каже на Дар каква щеше да бъде задължителната последица от цялото време, прекарано с посетителите от Земята. Но всеки път, когато мислеше по този въпрос, той съумяваше да се убеди, че местният жител бе достатъчно възрастен, за да знае добре какво прави.

Въпреки всичко един такъв разговор може би щеше да помогне, ако бе го предприел.