Огнена

— С Наш ще превърнете Делс в кралство, което си струва да браним. Ще възвърнете порядъка и справедливостта, унищожени с лека ръка от Накс и Кансръл.

— Не ми харесва това чудовище — изрече ненадейно и мрачно синът й.

Гласът на Роен омекна.

— Нашдел не е Наксдел и Файър не е Кансръл.

— Не, по-лошо е. Тя е жена. Наш няма да й устои.

— Бриган! — прекъсна го строго Роен. — Файър не се интересува от Наш. Тя не съблазнява мъжете и не ги заслепява.

— Надявам се да си права, мамо, защото ми е все едно колко я цениш. Ако е като Кансръл, ще й извия врата.

Файър се сви в ъгъла. Бе свикнала с омразата. Но и досега тя я вледеняваше и омаломощаваше. Нямаше сили да обмисля какви защитни прегради да издигне между себе си и този мъж.

Над нея се случи нещо неочаквано. Бриган протегна ръка да погали муцуната на коня й.

— Горкичкият, събудихме те. Заспивай спокойно — приласка го той.

— Това е нейният кон — отбеляза Роен. — Конят на чудовището, което заплашваш да убиеш.

Бриган утеши съчувствено Смол:

— О, няма нищо! Ти си красавец. Не си виновен, че имаш такава собственичка.

Смол изпръхтя доволно в дланта на новия си приятел. А когато Роен и Бриган си тръгнаха, Файър сграбчи полите на роклята си в юмруци, борейки се с вбесяваща симпатия, която не искаше да приеме.

Ако решеше да я убие, поне нямаше да нарани коня й.

Шеста глава

Дългата нощ сякаш нямаше край, защото цялото кралско семейство будуваше. Файър тъкмо прекоси двора и се плъзна в коридора на жилищното крило, когато насреща й се зададе кралят — красив и властен в светлината на факлите. Изгледа я с блеснал поглед. Стори й се, че долавя дъх на вино. Когато той я притисна към стената и се опита да я целуне, съмненията й се изпариха.

Кралят я изненада, ала виното, помътило разсъдъка му, я улесни. Не искаш да ме целунеш.

Наш отдръпна устни, но продължи да опипва гърдите и хълбоците й. Ръката я заболя.

— Влюбен съм в теб — прошепна й той и киселият му дъх лъхна лицето й. — Искам да се оженя за теб.

Не искаш да се ожениш за мен. Не искаш дори да ме докоснеш. Искаш да ме пуснеш.

Наш отстъпи назад и тя се отдръпна, пое си жадно глътка чист въздух и си приглади дрехите. Обърна се и понечи да побегне.

Ала се обърна и направи нещо, което никога не правеше. Извини ми се, нареди му мислено. Вече ми дойде до гуша. Извини ми се!

Кралят тутакси коленичи в краката й, грациозно, кавалерски. В черните му очи се четеше разкаяние.

— Простете, благородна, задето ви обидих. Пожелавам ви приятен сън.

Тя побърза да се отдалечи, преди някой да види абсурдната сцена — кралят, коленичил пред нея. Засрами се. А запознанството с краля я изпълни с тревога за съдбата на Делс.

На няколко крачки от стаята й Бриган изплува от сенките и този път Файър наистина изгуби ума и дума.

Не се наложи дори да посяга към мислите му, за да разбере, че са затворени за нея — крепост, заобиколена от непристъпни стени без никаква пролука. Срещу Бриган разполагаше само с крехките си сили и с думите си.

Той я блъсна към стената като Наш. Сключи пръсти около китките й и вдигна ръцете й над главата, толкова грубо, че очите й се насълзиха от болката в раненото й рамо. Притисна я с тежестта на тялото си, за да не може да помръдне. Лицето му приличаше на озъбена от омраза маска.

— Понечиш ли да се сближиш с краля, ще те убия — просъска й.

Демонстрацията на сила бе унизителна. Причиняваше й повече болка, отколкото предполагаше. Тя нямаше дъх да отговори. Погледна го яростно и помисли: Ти си досущ като брат си. Само дето не си романтик.

Той стисна по-силно китките й.

— Лъжливо чудовище!

Болката навлажни отново очите й. Не оправдаваш славата си. Смятат те за много извисен, а всъщност нападаш беззащитни жени и ги обиждаш. Не си нищо особено.

— Наричаш се беззащитна! — оголи зъби той.

Да. Срещу теб съм беззащитна.

— Но не и срещу кралството.

Не съм противник на кралството. Поне не повече от теб, Бригандел.

Той я погледна, сякаш го е зашлевила. Омразата се оттече от лицето му и по него се изписа умора и объркване. Пусна китките й и отстъпи леко назад, колкото да й позволи да се отдръпне от него и от стената. Тя се обърна с гръб към него и притисна лявата си ръка с дясната. Трепереше. Ръкавът на роклята й лепнеше; бе разкървавил раната й. Болеше я и бе разярена повече от всякога.

Не разбра откъде събра дъх, но думите се процедиха през зъбите й:

— Виждам, че си се поучил от баща си какъв мъж да станеш. Делс е в добри ръце, а? И двамата с брат ти сте достойна плячка за чудовищните птици.