Огнена

По тясна стръмна пътека се изкачиха към отверстие в планинската твърд. Файър не виждаше надалеч, но инстинктът я предупреждаваше да не се протяга навън и да стиска здраво ръба на скалата, която образуваше нещо като рамка от двете й страни. Не искаше да падне.

Нощта бе ветровита, влажна и студена. Разбираше, че е глупаво да се мокри, но попиваше с наслада дъжда и необузданата стихия на бурята, докато стражите се гушеха на завет и пазеха пламъците на свещите.

В ума й изплува картина — наближаваха хора, конници. Много. От такова разстояние се затрудняваше да различи дали са две хиляди или две хиляди и петдесет, а и познаваше малцина. Съсредоточи се и реши, че усеща далеч повече от две хиляди. Бяха изморени, но не особено разтревожени. Търсачите явно бяха изпълнили задачата си.

— Командирът се връща — подвикна тя на стражите си. — Близо са. Мисля, че разузнавателният отряд е с него.

Никой не продума и тя се обърна към тях. Шест чифта очи се взираха в нея с различни оттенъци на смущение. Тя се скри от дъжда.

— Очаквах да се зарадвате да разберете — обясни по-тихо. — Но занапред ще премълчавам какво усещам, щом ви притеснявам.

— Не, добре е да ни предупреждавате, милейди — каза Муса.

— Добре ли е командирът, милейди? — попита един от мъжете.

Файър също си задаваше този въпрос, ала се затрудняваше да намери Бриган. Несъмнено беше там. Непроницаемото му съзнание навярно свидетелстваше за сила.

— Не знам със сигурност, но е невредим, предполагам.

В същия момент тропот на копита отекна из цялата пещера — през някаква пролука в планината под тях конниците влязоха в тунелите към лагера им.

Не след дълго, докато се спускаха надолу, Файър получи отговор на въпроса си. Усети командира да върви по пътеката към тях и спря рязко. Стражът зад нея прошепна нещо пиперливо, отдръпвайки назад свещта, за да не подпали шала й.

— Има ли друг път към пещерата? — попита трескаво тя, досети се за отговора и потръпна унизено от собствената си проява на малодушие.

— Не, милейди — отвърна Муса, уловила дръжката на сабята си. — Усещате ли нещо пред нас?

— Не — поклати окаяно глава Файър. — Само командира.

Дошъл е да скастри дивото и безотговорно чудовище.

От сега нататък щеше да я води на верига.

След няколко минути той се появи срещу тях със свещ в ръка. Спря пред тях, кимна на войниците да застанат свободно и заговори тихо на Муса. Открили разузнавателния отряд. Всички били невредими. Натъкнали се на разбойническа шайка. Противниците им били двойно повече от тях.

Надвили ги, но се заблудили в тъмното. Раните им били незначителни. За десет минути всички щели да заспят.

— Надявам се и вие да поспите, командире — каза Муса.

Неочаквано Бриган се усмихна. Отстъпи встрани да им направи път и за миг срещна погледа на Файър. Очите му бяха изморени. По лицето му беше набола брада. Изглеждаше изтощен до краен предел.

И очевидно не идваше да я залови, Файър и придружителите й го подминаха, а той се обърна и продължи напред по стръмния тунел.

Единайсета глава

На следващата сутрин Файър се събуди схваната от вчерашната езда. Марго й подаде хляб и сирене и купа с вода да си измие лицето. После Файър взе цигулката и засвири — първо бавно, а сетне все по-бързо, за да се разбуди. Усилието проясни ума й.

— Командирът не спомена това предимство на задачата ни — усмихна се свенливо Мила.

Муса надникна в палатката.

— Милейди, командирът ми нареди да ви предам, че към пладне ще минем край замъка на кралица Роен. Той иска да поговори с иконома й. Ще имате време да обядвате с кралицата, ако желаете.

— Яздиш вече втори ден — улови я Роен за ръцете. — Едва ли се чувстваш прекрасно както изглеждаш. Ето, тази усмивка ми подсказва колко съм права.

— Чувствам се по-изопната от тетива — призна Файър.

— Седни, скъпа. Настани се удобно. Свали шала. Половин час няма да пускам тук никакви празноглави зяпльовци.

Какво облекчение да освободи косата си! Тежеше й и я сърбеше, а шалът лепнеше след цяла сутрин езда. Файър се отпусна благодарно в стола, разтърка главата си и позволи на кралицата на Накс да сипе зеленчуци и яхния в чинията й.

— Защо не я подстрижеш? — попита Роен.

О, да я подстриже… Да я свали от скалпа си, да я хвърли цялата в огъня. Би я боядисала черна, но косата на чудовищата не хваща боя. Като малки с Арчър веднъж решиха да експериментират и я обръснаха. Поникна отново след час.

— Расте много бързо — обясни изморено Файър. — Установих, че се контролира по-лесно, ако е дълга. Късите кичури се изплъзват изпод шала.

— Трябваше да се досетя — кимна Роен. — Е, радвам се да те видя. Как са Брокър и Арчър?

Файър й отговори, че Брокър е чудесен, а Арчър — гневен както винаги.

— Не му обръщай внимание — посъветва я отривисто Роен. — Правилно постъпваш, че отиваш в Кралския град да помогнеш на Наш. Положително ще се справиш и с придворните му. Вече не си дете. Как ти се струва яхнията?

Файър си дояде яхнията — много вкусна, между другото — и се опита да прикрие удивлението, напиращо да се изпише по лицето й. Не била дете? Та тя отдавна не беше дете!