Огнена

До края на деня яздиха бързо. По здрач спряха на равно скалисто плато. Палатки и огньове се ширнаха докъдето поглед стига. На Файър й хрумна, че никога не е била толкова далеч от дома. Знаеше, че Арчър тъгува за нея, и тази мисъл облекчи донякъде самотата й. Разбереше ли за цигулката, щеше да се разяри ужасно. Гневът му обикновено й създаваше неприятности, но сега би го приветствала. Ако Арчър бе тук, пламенната му натура щеше да й вдъхне сила.

Не след дълго очите на войниците наоколо я принудиха да влезе в палатката. Думите на мъжа, унищожил цигулката, не й излизаха от ума. Защо омразата насъсква мъжете да посягат на жените? Замисли се за недостатъците на чудовищната си същност. Силата на красотата й помагаше да контролира едни, но други изпълваше с необуздана лудост.

Чудовищата, особено женските чудовища, изваждаха наяве злото — заради желанието и безкрайните мрачни лабиринти на жестокостта. На всички слаби мъже тя действаше като опиат. А способен ли е някой да не злоупотребява с омразата и любовта под въздействието на наркотика?

Съзнанията на петте хиляди мъже я смазваха.

Мила и Марго я последваха в палатката, естествено, и седнаха наблизо, стиснали дръжките на мечовете си. Мълчаливи, бдителни и отегчени. Прииска й се да отиде незабелязано при Смол. Прииска й се да го доведе в палатката.

Муса надникна вътре.

— Извинете, милейди. Един войник от разузнавателните отряди ви носи цигулката си. Командирът гарантира за него, но нареди да ви попитаме за впечатленията би, преди да го пуснем. Той е пред палатката, милейди.

— Да — кимна изненадано Файър, усетила непознатия сред стражите си. — Безобиден е, струва ми се.

Безобиден и огромен, поправи се тя, когато излезе навън и го видя. Цигулката приличаше на играчка в ръцете му. Сабята му сигурно изглеждаше като джобно ножче, когато я размахваше. Ала лицето над грамадното тяло бе кротко, замислено и благо. Той сведе очи и й подаде цигулката.

Файър поклати глава.

— Много си щедър, но не искам да ти я вземам.

Гласът на мъжа прозвуча дълбоко, сякаш извира от земните недра:

— Всички знаем какво направихте преди месеци в замъка на кралица Роен, милейди. Спасихте живота на командира ни.

— И все пак не бива да ти я вземам — възрази Файър, защото той явно очакваше да каже нещо.

— Всички войници говорят за това — продължи той, поклони се и големите му ръце сложиха цигулката в малките й длани. — А и вие свирите по-добре.

Файър го проследи с поглед как се отдалечава тромаво — трогната, успокоена от гласа му и от огромната нежност, която войникът излъчваше.

— Сега разбирам как е възможно разузнавателните ви отряди да побеждават два пъти по-многобройни разбойнически шайки — отбеляза тя.

Муса се засмя.

— Добре е да имаш такъв човек на своя страна.

Файър подръпна струните на цигулката. Звучеше звънливо, остро, не беше изтънчен инструмент. Но все пак можеше да прави музика с нея.

И да покаже нещо.

Файър влезе в палатката, взе си лъка и излезе отново. Видя висока скала и тръгна към нея през морето от войници. Стражите й се втурнаха да я заобиколят. Очите на войниците се впиваха в нея. Тя стигна скалата и се покатери върху нея. Седна и намести цигулката под брадичката си.

Засвири на всеослушание музика, каквато й бе приятно да свири.

Дванайсета глава

Де да можеше да проявява същия кураж и пред прага на съня.

Нощем очите на умиращия й баща не и даваха мира.

Отговорът на въпроса, който Брокър й зададе — дали е в състояние да промени трайно съзнанието на Кансръл — се оказа лесен, след като го обмисли. Не. Съзнанието на Кансръл бе силно като мечка и по-твърдо от стоманен капан. Излезете ли от него, вратите му се залостваха. Съзнанието на Кансръл не допускаше трайни промени. Нямаше начин да промени същността му. Безпомощността й я изпълни с облекчение, защото я спасяваше от очакванията на другите.

После, през същата година, Накс се самоуби с опиати. Контурите на властта се разместиха и пренаредиха и Файър видя същото, което виждаха Брокър, Арчър и Роен — кралство на ръба на няколко възможности. Кралство, ненадейно изправено пред промяна.

Файър разполагаше със зашеметяващо изобилие от информация. От една страна, Кансръл й се доверяваше. От друга, научаваше всичко, което Брокър узнаваше от своите шпиони и от шпионите на Роен. Знаеше, че Наш е по-силен от Накс, достатъчно силен понякога да изнервя Кансръл, но детска играчка в сравнение с по-младия брат — принца. На осемнайсет Бриган, невероятно младият военачалник, се славеше със силния си ум, с уравновесеността си, с умението да убеждава и с гнева си — единственият човек с влияние в Кралския град, върху когото Кансръл бе безсилен да въздейства. По-прозорливите очакваха Бриган да даде тласък на промяната, слагаща край на беззаконието и разврата.

— Принц Бриган е ранен — съобщи й в един зимен ден Брокър, когато му отиде на гости. — Роен ме извести току-що.

— Какво се е случило? — стъписа се Файър. — Добре ли е той?