Огнена

— Всеки януари в кралския дворец има бал — обясни й Брокър. — Стотици танцуват, пият вино и прочее и из хилядите тъмни коридори се промъкват неканени гости. Кансръл наел четирима да причакат Бриган и да му прережат гърлото. Бриган обаче разбрал, бил готов и убил и четиримата…

— Сам? — възкликна смаяно Файър и се отпусна тежко на фотьойла.

— Младият Бриган умее да върти меча — отвърна мрачно Брокър.

— Тежко ли е ранен?

— Ще живее, но отначало хирурзите се притеснили. Порязали крака му на място, което кървяло лошо. — Брокър намести стола си пред камината и хвърли писмото на Роен в пламъците. — Момчето едва не загинало, Файър. Не се съмнявам, че Кансръл ще опита пак.

Същото лято в двореца на Наш стрела, излетяла от лъка на най-доверения капитан на Бриган, улучи Кансръл в гърба. В началото на петнайсетата й година — всъщност точно на четиринайсетия й рожден ден — Файър получи вест от Кралския град, че баща й е ранен и вероятно ще умре. Тя се затвори в стаята си и плака. Не проумяваше защо плаче, но не можеше да спре. Притискаше лице във възглавницата, за да не я чуе никой.

Кралският град, разбира се, се славеше с лечителите си, с напредналата медицина и хирургия. Там хората оцеляваха с рани, които другаде погубваха побратимите им. Особено хората с власт да привлекат вниманието на цяла болница.

Няколко седмици по-късно Файър научи, че Кансръл ще живее. Избяга отново в стаята си. Просна се вцепенена в леглото. Когато вцепенението отмина, нещо кисело се надигна в гърлото й и тя започна да повръща. В окото й се спука кръвоносен съд и около ириса й се разля кърваво петно.

Понякога тялото й говореше по-красноречиво от разсъдъка, когато той се опитваше да пренебрегне очевидна истина. Изтощена и болна, Файър разбра посланието на тялото си — време бе да преосмисли въпроса докъде се простира влиянието й над Кансръл.

Изправена пред поредната безсънна нощ, изпълнена с изтощителни видения, Файър изрита завивките. Покри си косата, обу се, взе си лъка и заобиколи на пръсти Марго и Мила. Отвън повечето войници спяха под платнени покриви, но нейните стражи бяха на открито, налягали около палатката й. Под необятното звездно небе Муса и трима мъже играеха карти на светлината на свещ както предишната нощ. Файър се подпря на палатката да овладее замайването от взирането към небето.

— Милейди Файър, какво да направим за вас? — попита я Муса.

— Страхувам се, че за зла участ охранявате лунатик.

Муса се засмя.

— Пак ли ще се катерим, милейди?

— Да, за съжаление.

— Но ние се радваме, милейди!

— Казваш го, за да не ме гложди съвестта ли?

— Не, наистина, милейди. Командирът също обикаля нощем. Кралят нареди да го пазим, но той отказва охрана. Ако тръгнем с вас, ще имаме извинение да наглеждаме и него.

— Разбирам — отвърна Файър, навярно леко язвително. — Тази нощ вземи по-малко стражи — добави тя, но Муса не я послуша и събуди толкова, колкото и предишната нощ.

— Така гласи заповедта — обясни Муса, докато мъжете се надигаха сънено и си вземаха оръжията.

— Щом командирът не изпълнява заповедите на краля, защо ти да изпълняваш заповедите на командира?

Въпросът й предизвика повдигане на няколко чифта вежди.

— Милейди, войниците в тази армия са готови да скочат в бездната, ако командирът поиска — обясни й Муса.

Файър се подразни.

— На колко си години, Муса?

— На трийсет и една.

— Значи в очите ти командирът трябва да изглежда дете.

— А вие — новородено, милейди — отвърна й сухо Муса, извивайки в изненадваща усмивка устните на Файър. — Готови сме. Водете ни.

Тръгна към същата висока скала, където бе свирила по-рано, защото щеше да е по-близо до небето и защото усети, че така стражите й ще бъдат по-близо до лунатика, който не им позволяваше да го охраняват. И той се скиташе някъде там, но възвишението бе достатъчно обширно да си го поделят, без да се срещат.

Намери издигната равна скала и седна. Стражите й се разпръснаха около нея. Тя затвори очи и остави нощта да я обвие с надеждата след това изтощението да я приспи.

Не помръдна, когато усети, че Бриган приближава, ала отвори очи, щом стражите й отстъпиха назад. Той се подпря на скалата на няколко крачки от нея. Гледаше звездите.

— Милейди… — поздрави я.

— Принце — отвърна тихо тя.

Той продължи да съзерцава небосклона и Файър се запита дали разговорът е приключил.

— Конят ти се казва Смол — обади се най-сетне той, изненадвайки я с неочакваната тема.

— Да.

— Моят се казва Биг.

— Черната кобила? — усмихна се Файър. — Много ли е голяма?

— Според мен не е, но не аз съм избирал името й.

Файър си спомни кой е измислил името на коня й. Не би могла да забрави мъжа, когото Кансръл наказа, задето я обиди.

— Един контрабандист на животни избра името на Смол. Жесток мъж. Казваше се Кътър. Смяташе за плиткоумни конете, които не откликват добре на камшика.

— А, Кътър! — възкликна Бриган, сякаш го познава; нищо чудно всъщност, защото Кансръл и Накс сигурно използваха едни и същи търговци. — Е, аз видях на какво е способен конят ти. Определено не е плиткоумен.

Подмолен трик бе тази добронамереност към коня й.