Огнена

В този момент, разбира се, Бриган се появи на прага. Поздрави майка си и подкани Файър да яхне коня си и Файър тутакси се превърна в дете. Част от ума й блокираше, когато този войник се намираше наблизо. Замръзваше от студенината му.

— Бригандел! — Роен стана да го прегърне. — Дойде да ми откраднеш гостенката!

— В замяна на четирийсет войници. Дванайсет са ранени, та ти оставих и лечител.

— Ще се справим и без лечителя, Бриган, ако ти трябва.

— Семейството му живее в Малките сиви планини — обясни Бриган. — Обещах му да го оставя тук при първа възможност. Ще оцелеем и без него до средната крепост.

— Добре — кимна Роен. — Спиш ли?

— Да.

— Хайде, хайде. Майките винаги разбират кога синовете ги лъжат. Храниш ли се?

— Не — отвърна сериозно Бриган. — Не съм ял от два месеца. Гладна стачка срещу пролетните наводнения на юг.

— Чудесно! — Роен се пресегна към купата с плодове. — Изяж една ябълка, скъпи.

Файър и Бриган излязоха мълчаливо от замъка, за да продължат към Кралския град. Бриган изяде ябълката, а Файър си забули косата и се почувства по-спокойна до него.

Помогна й някак си да узнае, че той умее да се шегува.

Последваха три добрини.

Стражите на Файър я чакаха със Смол в края на колоната. Докато вървеше към тях с Бриган, Файър усети, че нещо не е наред. Опита да се съсредоточи — трудно нещо сред толкова хора. Изчака Бриган да спре да разговаря с капитана, дотичал при него да го попита за дневния график.

— Стражите ми са задържали някого — каза тя тихо на Бриган, когато капитанът се отдалечи.

— Защо? Кого? — сниши глас и той.

Усещаше само главното и най-успокоителното.

— Знам само, че мъжът ме мрази, но не е наранил коня ми.

— Не се сетих — кимна Бриган. — Трябва някак да им попреча да нападат коня ти.

След предупреждението на Файър ускориха крачка и се натъкнаха на неприятна сцена — двама от стражите на Файър държаха войник, който ругаеше и плюеше кръв и зъби. Трети страж го удряше през устата, за да го накара да млъкне. Ужасена, Файър се пресегна към съзнанието на стража да спре юмрука му.

После забеляза подробностите, които осветлиха сцената — калъфът на цигулката й се валяше в калта. До него лежаха останките от цигулката — натрошена до неузнаваемост, смачкана сякаш от жесток, освирепял ботуш.

Беше по-лошо, отколкото да я пронижат със стрела, Файър залитна към Смол и зарови лице във врата му. Не успя да сдържи сълзите, рукнали по лицето й, а не искаше Бриган да ги види.

Зад нея Бриган изруга остро. Някой — Муса най-вероятно — остави кърпичка върху рамото на Файър. Пленникът я забеляза и я обсипа с още по-гръмогласни хули — ужасни неща за тялото й и какво ще й причини. Думите се чуваха ясно, макар да ги изричаше с окървавени, подути устни. Бриган тръгна към него.

Не го удряй, проплака негласно Файър. Моля те, Бриган. Звукът на трошащи се кости не й помагаше да възпре сълзите. Бриган изруга още веднъж, пролая някаква заповед и Файър разбра от внезапно заглъхналите проклятия на войника, че му запушват устата. После Бриган и неколцина от стражите й го отведоха към крепостта.

Изведнъж се възцари тишина, Файър осъзна колко шумно хлипа и се насили да се успокои. „Ужасен мъж“, помисли тя, притиснала лице в гривата на Смол. „Ужасен, противен мъж…“ О, Смол, този мъж беше ужасен.

Смол изпръхтя и влажната му муцуна я побутна утешително по рамото.

— Съжалявам, милейди — обади се Муса зад нея. — Изненада ни. Отсега нататък ще допускаме наблизо само хора, изпратени от командира.

Файър си избърса лицето с кърпичката и се обърна към капитана на стражата. Стремеше се да не поглежда към купчината трески, разпилени по земята.

— Не те виня.

— Командирът ще ме обвини. И с право — уточни Муса.

Файър си пое дъх.

— Не биваше да свиря. Предизвиках го.

— Милейди, забранявам ви да поемате вината. Наистина ви забранявам.

Файър се усмихна и й подаде кърпичката.

— Благодаря.

— Не е моя, милейди, на Нийл е.

Файър позна името на един от стражите си.

— На Нийл?

— Командирът я взе от него и ми нареди да ви я дам, милейди. Задръжте я. Нийл има стотици. Много ценна ли беше цигулката?

Ценна беше, разбира се. Кансръл никога не купуваше евтини вещи. Но Файър не я ценеше заради това. Беше й скъпа заради необичайната и необяснима проява на доброта, с която вече се бе сбогувала.

Тя се втренчи в кърпичката на Нийл.

— Няма значение — каза с премерен тон. — Важното е, че командирът не удари този мъж. Помолих го мислено и той не го удари.

Муса прие очевидната смяна на темата.

— Учудих се. Обикновено той не удря войниците си. Този път обаче си помислих, че е неизбежно. Изражението му беше убийствено.

И си бе направил труда да поиска кърпичка за нея. И бе споделил загрижеността й за Смол. Три добрини.

Файър разбра, че се е страхувала от Бриган, защото се е опасявала омразата на човек, когото харесва, да не нарани сърцето й. Смущавала се е от грубостта и непроницаемостта му. Чувстваше се неловко и сега. Но вече не се страхуваше.