Огнена светлина

И аз наистина се поглеждам. Свеждам очи към ръцете си и виждам как плътта ми пулсира в огнено златни тонове в гъстия мрак.

— Ти си като мен — добавя той. — Мястото ти не е тук с него.

Уил изръмжава гърлено до мен и ръката му стисва моята.

Кожата на Касиан просветва и потъмнява като тлеещ въглен. Той вдига ръката си към мен.

— Да приключваме с тази игра. Ела с мен сега.

Отварям уста да заговоря. Да откажа. Но от гърлото ми идва само дрезгав звук. Преглъщам, навлажнявам устни и опитвам отново. Но така и не успявам.

В следващия момент Уил се спуска светкавично покрай мен и поваля Касиан. Двамата се строполяват тежко на земята. Облак от червен прах се издига нагоре, покривайки и двамата. Взирам се в тъмнината, разтреперана, с широко отворени до болка очи. Какво направих?

31

Те се изгубват в бъркотия от вършеещи крайници, ръмжене, ругатни и разкъсана плът. Чуват се ударите, които си разменят.

— Спрете! Спрете!

Телата им се търкалят и извиват на земята. Камъчета и скални късове се откъртват и политат надолу в хищния, ненаситен мрак.

— Ясинда! — Тамра е до мен. А до нея е Зендър. За щастие останалата част от групата е в своя малък свят на пиянски унес, далече от схватката. — Това Касиан ли е?

Кимвам тревожно.

— Кой е Касиан? — пита Зендър.

Уил се завърта и се озовава върху Касиан. Замахва с юмрук и го стоварва върху лицето на Касиан. Трепвам при хрущящия звук на кост, ударена в кост. Усещам по зъбите си медния вкус на кръв и осъзнавам, че съм прехапала устните си.

Касиан се изсмива студено, докосвайки стичащата се от носа му кръв. И в този момент през ума ми прелита мисъл, която ме стъписва. Уил не би трябвало да е по-силен от Касиан. Касиан е най-силното драки, което познавам. Могъщ оникс.

Тамра ме прегръща, всичко между нас е забравено.

— Тамра — прошепвам аз, вкопчвайки се в нея.

— Всичко е наред. Тук съм до теб.

И аз се чувствам ужасно, измъчва ме горчиво угризение. Трябваше да й кажа истината. Да й разкажа всичко.

Използвайки краката си, Касиан изблъсква Уил с цялата сила на тялото си. С цялата сила на едно драки. Уил се строполява на земята с изкривено от болка лице, след което моментално бива връхлетян от Касиан. Двамата отново се вкопчват един в един и започват да се търкалят надолу по наклонената скала, разменяйки си удари.

Изпищявам, когато виждам, че телата им набират инерция.

Тогава Уил осъзнава какво става и забива пръсти в земята, опитвайки се да се задържи. Над тях се вдига облак червен прах. После ръцете му губят опора и се вкопчват в празния въздух. Всичко се случва толкова бързо. Виждам лицето му. Неистовите му очи. Застиналата му във вик уста. Тътенът на сгромолясваща се скална маса.

Отскубвам се от Тамра и се втурвам към него, спирайки се на самия ръб на стръмната урва. Със свито сърце, гледам как Уил и Касиан изчезват от погледа ми, плъзгайки се надолу по каменистия склон.

— Уил!

Пристъпвам още крачка напред и се спирам рязко пред внезапно зейналата пред мен пропаст. Където Уил изчезна, пропадайки в дебнещия мрак. За кратко не чувам нищо друго, освен бумтящата музика зад мен.

Сетне далече долу в пустинята нещо изтрополява страховито, при което се сгърчвам от ужас, умирайки вътре в себе си. Тялото на Уил, което достига дъното!

Знам, че не е Касиан. Той не би паднал.

Ръцете ми се свиват в изтръпнали, безчувствени юмруци. Обръщам се. Усещам как сърцето ми спира да бие. Болка. Страдание. Толкова непоносимо, че дори не мога да дишам. Сълзи се стичат бавно по страните ми.

Тамра поклаща глава, отказвайки да повярва на очите си, които са диви и безумни, почти като тези на Уил, миг преди да изчезне в пропастта.

Успявам да си поема дъх. От устните ми излиза струя въздух — горещ, плътен дим. И в следващия момент осъзнавам какво става — ужасеното изражение на Тамра; пребледнялото лице на Зендър; очите му, които са тъмни като обкръжаващата ни нощ. Черни като мастило. Подобни на бездънни блата. Той ме наблюдава. Вижда дима, който излиза от устата ми.

Но в този момент не ме е грижа. Което може би е глупаво. Но съм безсилна да направя каквото и да е било. И Тамра го знае. Тя се втурва към мен с протегната ръка, сякаш може да спре огъня. Да спре мен.

— Ясинда, не!

Случва се мигновено. Преди да се осъзная, крайниците ми заемат позиция. Издължават се и се приготвят за полет. Хрущялите на носа ми се издават напред, вибрирайки. Късите ръкави на блузата ми се изхлузват от ръцете ми и падат на земята, изшумолявайки. Крилата ми се отварят и изплющяват зад мен. Вдигам острото си като бръснач лице и леко приклякам. Изпъвам ръце. Кожата ми проблясва като огнена, когато скачам във въздуха.

След това се спускам в тъмнината към Уил с разперени криле.

Инстинктите ми влизат в действие и зрението ми се приспособява към мрака. Усещам над себе си топъл полъх, докато се рея в нощта. Нося се във вятъра, без да мисля за неговата нематериалност, усещайки как сухият въздух прониква около кожата ми като електричество.