Океанът в края на пътя

Извади нещо от вътрешността на рибата. После го постави, още мазно от рибешките вътрешности в дланта ми. Наведох се, топнах го във водата и го потърках с пръсти да го изчистя. От него ме зяпна лицето на кралица Виктория.

- Шест пенса? Рибата е глътнала шест пенса?

- Не е добре, нали? - каза Лети Хемпсток. Вече имаше малко слънчева светлина, която показа луничките, опръскали страните и носа ѝ, а където слънчевите лъчи докосваха косата ѝ, беше медночервена.

- Татко ти сигурно се чуди къде си. Време е да се връщаме.

Посегнах да ѝ дам малката монета от шест пенса, но тя поклати глава.

- Задръж я. Можеш да си купиш шоколад или шербет от лимони.

- Едва ли ще мога - отвърнах. - Много е малка. Не знам дали в магазините още вземат такива шест пенса.

- Тогава я сложи в прасенцето касичка - каза ми тя. - Може да ти донесе късмет.

Каза го със съмнение, сякаш не беше сигурна що за късмет можеше да донесе.

Полицаят с баща ми и още двама мъже с кафяви костюми и вратовръзки седяха в кухнята на селската къща. Единият ми каза, че е полицай, но не носеше униформа и това ми се стори разочароващо - ако аз бях полицай, сигурен бях, че щях да си нося униформата при всяка възможност. В другия мъж с костюм и вратовръзка познах доктор Смитсън, семейния ни лекар. Допиваха чая си.

Баща ми благодари на госпожа Хемпсток и Лети, че се бяха погрижили за мен, а те отвърнаха, че не било никакъв проблем и че мога да им гостувам пак. Полицаят, който ни беше докарал до минито, сега ни върна до нашата къща и ни остави в края на алеята.

- Може би ще е най-добре да не говориш за това със сестра си - каза татко.

Не исках да говоря за това с никого. Бях намерил много специално място и си имах нова приятелка, бях загубил списанието си с комикси, но стисках в шепата си старовремска сребърна монета от шест пенса.

- С какво океанът е различен от морето? - попитах аз.

- По-голям е - отвърна баща ми. - Един океан е много по-голям от морето. Защо?

- Просто си мислех. Може ли човек да си има океан, малък колкото вир?

- He - отвърна ми татко. - Вировете са колкото вирове, езерата са колкото езера. Моретата са морета, а океаните - океани. Атлантически, Тихи, Индийски, Северен ледовит. Май това са всичките океани.

Татко се качи в спалнята, за да говори с мама и да е близо до телефона. Пуснах сребърните шест пенса в порцелановото си прасенце касичка, от което нищо не можеше да се изважда. Един ден, когато вече не може да побира повече монети, щяха да ми разрешат да го счупя, но все още далеч не беше пълно.

3.

Така и не видях повече бялото мини. Два дни по-късно, в понеделник, на татко му доставиха черен „Роувър“ със седалки от мачкана червена кожа. Беше по-голяма кола от минито, но не толкова удобна. Застоялата миризма на пури се смесваше с миризмата на кожена тапицерия и винаги ни прилошаваше от дългото возене отзад в роувъра.

Черният роувър не беше единственото нещо, което пристигна в понеделник сутринта. Също така получих и писмо.

Бях на седем години и никога не получавах писма. Получавах единствено картички на рождения си ден от дядовците и бабите ми и от Хелън Хендерсън, приятелка на мама, която не познавах. На рождения ми ден Хелън Хендерсън, която живееше в каравана, обикновено ми изпращаше носна кърпа. Не получавах писма. Въпреки това проверявах всеки ден пощенската кутия да видя дали няма нещо за мен.

И онази сутрин имаше.

Отворих го, не разбрах какво видях вътре и го занесох на мама.

- Спечелил си от лотарията „Премиум Бонд“! -каза тя.

- Какво значи това?

- Когато се роди - когато всичките ѝ внучета се раждаха, - баба ти купуваше бон от лотарията ,,Премиум Бонд“. Когато изтеглят номера ти, можеш да спечелиш хиляди паунди.

- Спечелих ли хиляди паунди?

- Не. - Погледна листчето. - Спечелил си тринайсет паунда и единайсет шилинга.

Натъжих се, че не бях спечелил хиляди паунди (Вече знаех какво щях да си купя с тях. Щях да купя място, където да замина и да съм сам, като пещерата на Батман, с таен вход.), но и се зарадвах, че притежавах състояние, каквото не бях си представял преди. Тринайсет паунда и единайсет шилинга! Можех да си купя четири малки блекджека[7] или бонбони асорти за едно пени: бяха по един фардинг всеки, макар че вече нямаше фардинги. Тринайсет паунда и единайсет шилинга, при 240 пенита на паунд и четири бонбона за пени, бяха... повече бонбони, отколкото можех да си представя.

- Ще ги внеса на сметката ти в пощата - каза мама и разби мечтите ми.

Нямах повече бонбони тази сутрин, отколкото бях имал дотогава. Все пак бях богат. С тринайсет паунда и единайсет шилинга по-богат, отколкото бях допреди няколко мига. Никога не бях спечелвал нещо, изобщо.

Накарах я пак да ми покаже листчето с името ми на него, но тя го прибра в дамската си чанта.