Окото господне

Грей стигна до изхода и се изправи пред дулата на насочените към тях автомати. На леда лежаха няколко трупа. Поне бяха очистили половината от главорезите на Пак. Други бяха ранени.

Налагаше се да се задоволи с това.

Наляво забеляза позната фигура, която стоеше настрани от корейците.

Джуланг Делгадо.

Делгадо го погледна, после отново заби поглед в обувките си. Очевидно се срамуваше от ролята, която е изиграл.

И сбърка.

Защото не забеляза слабата жена, която се спусна по едно от въжетата на корейците и безшумно се приземи зад него — нито сребърния проблясък на пронизалата гърба му сабя.

Джуланг с изненадан възглас се свлече на колене. Гуанин, чийто татуиран дракон свирепо лъщеше на лицето й, вдигна пистолет в другата си ръка и откри огън.

По други въжета от двете й страни наскачаха още хора и започнаха да стрелят в движение.

Нейната триада.

Изумен, Грей не можеше да проумее как ги е открила главатарката на Дуанджъ, но тези въпроси щяха да почакат.

Сейчан се възползва от предизвикания от майка й хаос и силно настъпи по крака мъжа, който я държеше. Въпреки че каленият войник беше прекалено добър професионалист, за да я изпусне, тя все пак успя да се смъкне надолу, вперила очите си в Пиърс.

Той вече тичаше към нея. Кореецът стреля по него, но Грей се хвърли и се плъзна по леда. Докато над темето му свиреха куршуми, Пиърс грабна единственото попаднало му оръжие, стигна до коленете на противника си и замахна нагоре с парчето от отчупена ледена висулка. То изсвистя покрай ухото на Сейчан и прониза корееца в гърлото.

Той политна назад, изпусна пистолета и се хвана за гърлото с две ръце.

Грей се обърна към Дънкан.

— Иди да помогнеш на Джейда! Бързо!

Оставаха им броени минути.

9:53 ч.

Дънкан спринтира така, сякаш под подметките му гореше огън, без да обърне внимание на зарязаните атевета. Прескочи ги и продължи да тича с широки крачки, като се опитваше да стъпва върху наветия от вятъра сняг, а не по хлъзгавия лед.

Зад него още кънтяха изстрели, но скоро започнаха да заглъхват — триадата явно надделяваше над оцелелите севернокорейци.

Рен стигна до пещерата за секунди и видя Джейда увиснала по средата на ледената стена. Вигор беше клекнал в тунела над нея и полагаше усилия да я издърпа, ала явно нямаше сили.

Докато се приближаваше към тях, Дънкан забеляза кървавата следа от дупката в леда до скалата. По замръзналия водопад също имаше кръв — алените петна изпъкваха върху синия фон.

— Дръж се! — изрева Дънкан.

— Ти какво мислиш, че правя! — едновременно ядосано и облекчено отвърна младата жена.

Той се втурна към свободното въже.

— Хвани се здраво, ще те изтегля.

Рен задърпа въжето и Джейда се плъзна нагоре към тунела, където Вигор й помогна да се вмъкне вътре. И двамата изглеждаха изтощени.

— Вие вървете, аз ще ви настигна! — извика Дънкан, докато тя се освобождаваше от ремъците.

Джейда признателно му махна с ръка. Не й беше останал дъх да говори.

Двамата изчезнаха и той се закатери по стената.

9:54 ч.

Най-после свободна, Сейчан отскочи назад от убития севернокореец. Чу Грей да извиква на Дънкан и спря само колкото да вдигне падналото оръжие на Раюн, същия пистолет, с който той беше застрелял Рейчъл.

Прескочи безжизненото му тяло и се хвърли след единствения противник, който имаше значение.

Хуан Пак се беше затичал по леда при първия признак за опасност и очевидно искаше да се скрие зад полупотъналия автобус. Държеше пистолет и стреляше наслуки зад себе си, паникьосан от хаоса и неочаквания обрат на събитията. Но като всеки комарджия, ядреният физик трябваше да знае, че късметът все някога ти изневерява.

Тя решително се втурна след него.

Кореецът я забеляза, насочи оръжието си към нея и натисна спусъка.

Сейчан дори не си направи труда да се приведе.

Просто вдигна пистолета и стреля.

Улучи го в коляното. Хуан Пак изкрещя, просна се по очи и се запързаля по леда. Стигна до дупката, плъзна се във водата и потъна.

Сейчан спря на ръба и го видя да изплува; пръхтеше от студ. Тя знаеше, че всеки тласък на ранения му крак му причинява ужасна болка.

Хуан Пак с мъка се добра до леда, потърси къде да се хване и се насочи натам, където автобусът се опираше в ледената покривка. За негово нещастие в този момент автобусът леко се наклони и заклещи дланта му. Кореецът изпищя и се опита да измъкне четирите си смазани отдолу пръста.

Майка й вече му беше отрязала петия заради неплатен комарджийски дълг. Пак дължеше на Сейчан много повече.

— Помогни ми! — помоли той. Зъбите му тракаха.

Сейчан се наведе и зърна проблесналата в очите му надежда.

Вместо това тя вдигна цигарата, паднала от устните му преди севернокорейският учен да се плъзне във водата. После се изправи и дръпна силно, за да разгори върха й.

Надеждата на Пак се замени с ужас. Също като нея той усещаше миризмата на изтеклите бензин и масло, образуващи дебел пласт на повърхността.

— Студено е, нали? — каза Сейчан. — Ей сега ще те сгрея.

И хвърли фаса. Първо се възпламениха изпаренията, после и самото гориво. По синята вода плъзнаха пламъци, стигнаха до Пак и го обгърнаха.