Окото господне

— Отлично. Искам да се върнете с първия възможен полет във Вашингтон, където ще ви очаква наш самолет. Това е основният ви приоритет. Открийте и върнете останките.

Меткаф му обърна гръб.

На няколко крачки от тях д-р Шоу стоеше до специалиста, който кимаше и току поглеждаше екрана. Накрая на лицето му се изписа страх.

„Какво става там?“

Специалистът се отдалечи от младата астрофизичка и се насочи към пултовете, като даде знак на неколцина други да го последват.

Обзет от любопитство, Пейнтър отиде при нея. Тя не откъсваше поглед от екрана, но забеляза, че е привлякла вниманието му.

— Продължавам да смятам, че причината е в кометата.

Кроу беше чул теориите й.

— Значи според вас всичко това е последица от тъмната енергия, така ли, доктор Шоу?

— Наричай ме Джейда. Да, според последните получени данни от сателита геодезичната прецесия регистрира изкривяване с пет цяло и четири десети градуса.

Огненият поглед, който му отправи, показваше, че младата жена очаква той да схване огромното значение на този факт.

Само че Пейнтър не го схващаше.

— И какво точно означава това?

Изследователката ядосано въздъхна. През последните два часа беше спорила с висшите военни в базата, опитвайки се да ги убеди да я изслушат. Търпението й явно се изчерпваше.

— Представи си, че поставиш топка за боулинг върху батут. Повърхността му ще се огъне от масата на топката. Точно такова е и въздействието на Земята — тя изкривява пространството и времето. Доказано е и теоретично, и експериментално, а геодезичната прецесия е мярка за това огъване. Следователно, когато данните показват изкривяване, наблюдаваме гънка в пространство-времето. Нещо, което предвиждаше моята теория, ако ОГ-едно получи приток на тъмна енергия. Обаче изобщо не очаквах гънката да е толкова дълбока.

Между веждите й също се появи дълбока загрижена бръчка.

— Защо всичко това те безпокои толкова много? — попита Пейнтър.

— Надявах се, че ще наблюдаваме съвсем малка промяна в геодезичната прецесия. Нещо от порядъка на по-малко от нула цяло и една десета процента, при това за кратко, на нивото на наноскалата. Изкривяване над пет процента, поддържано в продължение на близо минута… — Тя поклати глава.

— По-рано ти предположи, че силното изригване на тъмна енергия може да пробие дупчица в пространство-времето и евентуално да отвори за кратко прозорец към алтернативна вселена, успоредна на нашата, в която всичко по Източното крайбрежие е разрушено.

Д-р Шоу впери очи в екрана.

— Или да ни покаже собственото ни бъдеще.

Досега не беше споменавала тази смущаваща възможност.

— Времето не е линейна функция — продължи тя, сякаш разсъждаваше на глас. — То просто е друго измерение. Като „горе-долу“ и „ляво-дясно“. Гравитацията и скоростта също могат да въздействат върху потока на времето. Затова, когато пространство-времето се вълнува или нагъва, времето може да прескочи малко — като грамофонна игла, стигнала до драскотина на плочата.

В очите й проблесна страх.

— Откога хлапетиите пак сте почнали да слушате грамофонни плочи? — опита се да я поразсее Пейнтър.

Джейда се обърна към него. Тревогата й беше отстъпила мястото си на искрено негодувание.

— Трябва да те осведомя, че притежавам първокласна колекция от плочи с джаз — Би Би Кинг, Джон Ли Хукър, Майлс Дейвис, Ханс Колер.

— Добре де. — Той вдигна умиротворително ръка.

— Нищо не може да се сравнява със старите плочи! — изсумтя младата жена.

Пейнтър не можеше да не се съгласи с нея.

Завръщането на специалиста го избави от гневното й словоизлияние.

— Оказахте се права — с още по-уплашен вид съобщи специалистът.

— Права за какво? — попита Кроу.

— Покажете ми — нареди д-р Шоу, без да му обръща внимание.

Специалистът се обърна към гигантския екран, отвори изображението от сателита на НРС и наложи върху него снимката от ОГ-1, после няколко пъти размени местата им.

— Сенките не съвпадат, както предполагахте вие. Не само тук. Проверихме няколко участъка в Бостън и установихме същата аномалия. — Той посочи групата инженери и специалисти, струпали се около неговия терминал. — Уголемяваме различни пунктове по Източното крайбрежие и изчисляваме степента на разминаване.

Астрофизичката кимна.

— Трябва да изчислим и времевия диференциал.

— Вече го правим.

Пейнтър не разбираше нищо.

— Какво се е случило?

Тя посочи екрана.

— Сенките на двете изображения не съвпадат. Разминават се, макар и съвсем малко.

— И какво означава това?

— Двете картини са заснети едновременно, следователно сенките би трябвало да съвпадат. Като две снимки на един и същи слънчев часовник, направени едновременно. Само че не съвпадат. Което означава, че…

— Че положението на слънцето на двете изображения е различно.

По гърба на Пейнтър полазиха тръпки.

Джейда треперливо си пое дъх.

— Окото Господне е снимало Манхатън в друго време, не онова, което са регистрирали нашите часовници.

Пейнтър си представи иглата, прескачаща драскотина на грамофонната плоча.