Окото господне

Преди година и половина тя бе използвала дигиталната информация на новия фотоапарат за тъмна енергия, 570-мегапикселова система, проектирана във Фермилаб и инсталирана в една планинска обсерватория в Чили. С нейна помощ изследователката бе проследила преминаването на кометата и бе установила аномалии, които според нея доказвали, че това небесно тяло излъчва или смущава тъмната енергия по пътя си.

Проучванията й моментално бяха засекретени от съображения за национална сигурност. Подобен нов източник на енергия имаше огромен неизползван потенциал — и икономически, и военен.

От този момент свръхсекретният проект ОГ получи нова цел: да изследва потенциалната тъмна енергия на кометата. Планираха да пратят ОГ-2 през нейната пламтяща опашка, да направят опит да уловят регистрираната от д-р Шоу енергия и да я пренасочат към втория спътник, който обикаляше в земна орбита.

За щастие за изпълнението на тази задача не се налагаха съществени промени в първоначално проектирания сателит. Според оригиналната схема в самото му сърце трябваше да се вгради идеална сфера от кварц. Щом изведяха спътника в орбита, възнамеряваха да й придадат въртеливо движение и така да предизвикат жироскопичен ефект, който щеше да им позволи да регистрират кривата на пространство-времето около Земята. Ако експериментът постигнеше успех, лъчът тъмна енергия от единия до другия спътник трябваше да предизвика известно смущение на тази крива.

Експериментът наистина беше смел. Дори вече шеговито разчитаха съкращението ОГ като „Окото Господне“. Пейнтър оценяваше по достойнство шегата и си представяше онази въртяща се идеална сфера, готова да надникне в загадките на вселената.

— Сателитът ще навлезе в опашката след десет секунди! — извика главният експерт.

Докато течеше предстартовото броене, очите на д-р Шоу бяха вперени в потока от данни на гигантския екран.

— Надявам се да сте сбъркали, директор Кроу — каза тя. — За това, че нещо не е наред. Сега не е моментът за грешки — не и когато ни предстои да получим достъп до енергия, свързана с раждането на нашата вселена.

„Така или иначе, вече няма връщане назад“ — помисли си Пейнтър.

07:55 ч.

В течение на шест напрегнати минути ОГ-2 постепенно изчезваше в йонизираната пара от газ и прах. На десния екран, който показваше образа от камерата на сателита, вече не се виждаше абсолютно нищо. Сега летяха сляпо и изцяло зависеха от телеметричните данни.

Пейнтър се опитваше да възприема всичко едновременно; усещаше възбудата в залата и съзнаваше историческото значение на този момент.

— Регистрирам енергиен пик в ОГ-две! — съобщи от терминала си специалистът по енергийни системи.

Разнесе се откъслечно ликуване, но напрежението бързо го заглуши. Данните можеше да са грешни.

Всички погледи се насочиха към друг пулт, този на авиокосмическия инженер, който следеше ОГ-1. Той поклати глава. Явно нямаше данни енергията, уловена от първия спътник, да се пренасочва към неговия орбитиращ около Земята близнак. После инженерът внезапно скочи на крака и извика:

— Получава се нещо!

Системният експерт забърза към него.

Докато всички очакваха потвърждение, д-р Шоу посочи телеметричната информация под картата на света.

— Засега изглежда обещаващо.

„Щом казваш…“, помисли Пейнтър.

Получаващите се данни му бяха непонятни. След още една напрегната минута информационният поток пред очите му се замъгли.

Специалистът по енергийни системи рязко се изправи. На екраните пред него мигаха предупреждения и съобщения за грешки.

— Енергийното равнище тук вече се повиши толкова, че не подлежи на измерване! Какво да правя?

— Изключи го! — нареди системният експерт.

Без да сяда, специалистът бясно започна да пише на клавиатурата.

— Не става! Сателитната навигация не реагира. Десният екран изведнъж почерня.

— А сега изгубихме и видеосигнала — прибави той. Пейнтър си представи как ОГ-2 се носи в космоса — просто поредният безполезен космически боклук.

Инженерът, който наблюдаваше ОГ-1, махна с ръка на системния експерт.

— Получавам нови данни. Трябва да ги видите.

Д-р Шоу пристъпи към парапета на наблюдателната платформа в очевиден опит да прочете информацията. Пейнтър последва примера й, както и повечето други началници с тях.

— Геодезичната прецесия се променя — поясни инженерът и посочи монитора. — Нула цяло и две десети процента отклонение.

— Не е възможно — промълви д-р Шоу. — Освен ако пространство-времето около Земята не започва да се огъва.

— Вижте! — продължи инженерът. — Ъгловият момент на Окото става все по-голям, много по-голям, отколкото предполагаха предстартовите изчисления. Даже засичам двигателна сигнатура!

Д-р Шоу се вкопчи още по-здраво в парапета, сякаш се готвеше да скочи долу.

— Такова нещо може да се случи само ако външен източник захранва Окото!

Пейнтър разбираше, че й се иска да обяви регистрирането на тъмна енергия, но се въздържа от преждевременни заключения.

Разнесе се нов глас — този път от терминал с надпис КОНТРОЛ.

— ОГ — едно губи орбитална стабилност!