Окото господне

— Разбери, когато Йосип замина за Унгария, страната тъкмо се беше измъкнала от съветски контрол и положението продължаваше да е нестабилно. Беше опасно да разпитваш прекалено, особено в провинцията. Последната вест от него беше съобщение на телефонния ми секретар. Натъкнал се на нещо смущаващо, свързано с група от дванайсет „магьосници“, шест жени и шестима мъже, изгорени в някакво градче в Южна Унгария. Говореше едновременно уплашено и развълнувано. След това — мълчание. Полицията и Интерпол го издирваха цяла година. След още четири години го обявиха за мъртъв.

— Значи трябва да се е укривал. Но защо? И защо се появява след десет години, защо тъкмо сега?

Вигор се обърна с гръб към племенницата си, за да скрие гордата си усмивка. Рейчъл притежаваше способността мигновено да напипва същността на нещата.

— Ще получиш отговор на последния си въпрос, когато видиш какво ми е пратил.

Пое си дълбоко дъх, вдигна капака на сандъчето, внимателно извади първия от двата предмета вътре и го постави на бюрото.

Рейчъл неволно отстъпи крачка назад.

— Това череп ли е? Човешки череп?!

— Да.

Тя преодоля първоначалната си изненада и се приближи. Веднага забеляза непонятния надпис върху костта и проследи спиралата с показалец, без да я докосва.

— А текстът?

— На арамейски е. Според мен тази реликва е пример за ранна талмудическа магия, практикувана от вавилонските евреи.

— Каква магия? Като вещерството ли?

— В известен смисъл. Тези заклинания представляват защита от демони или молитва за помощ. Археолозите са открили хиляди такива находки — главно паници с написани в тях заклинания, но и няколко подобни черепа. Два са в Берлинския музей. Другите са в частни колекции.

— А този? Нали казваш, че отец Тараско се интересувал от вещици, което най-вероятно означава, че е проявявал интерес и към окултни предмети.

— Сигурно. Но се съмнявам, че този тук е автентичен. Талмудическата магия възниква през трети век и изчезва до началото на седми. — Вигор махна с ръка над черепа, сякаш самият той правеше магия. — Предполагам, че този артефакт не е чак толкова древен. Най-рано от тринайсети-четиринайсети век. Пратих един зъб в университетската лаборатория, за да потвърдя предположението си.

Потънала в размисъл, Рейчъл бавно кимна.

— Но освен това проучих надписа — продължи вуйчо й. — Добре познавам тази форма на арамейския. Открих множество очевидни грешки, объркани диакритични знаци, сгрешени или липсващи ударения, като че ли някой е направил лош препис на оригинален надпис, обаче не е разбирал този древен език.

— Значи черепът е фалшификат, така ли?

— По-скоро смятам, че зад създаването му не се крият лоши намерения. Че не става дума за измама, а за съхранение. Някой се е страхувал, че това знание може да се изгуби, и затова е направил копия, стремейки се да съхрани нещо по-древно.

— Какво знание?

— След малко ще стигна и до това.

Той бръкна в сандъчето, извади втория предмет и го постави на масата до черепа. Древната книга, широка колкото разтворената му длан и два пъти по-висока, беше подвързана с груба кожа, а листовете бяха подшити с дебел канап.

— Това тук е пример за антроподермична библиопегия — поясни монсиньор Верона.

Рейчъл сбърчи чело.

— Което означава…

— … че книгата е подвързана с човешка кожа и подшита с човешко сухожилие.

Тя отново отстъпи назад, само че този път остана на разстояние от бюрото.

— Откъде знаеш?

— Не знам, но предполагам. Пратих проба от кожата в същата лаборатория за датиране и ДНК анализ. — Вигор вдигна страховития том. — Обаче съм сигурен, че ще се окажа прав. Проучих я под микроскоп. Човешките пори видимо се различават по големина и даже по форма от свинската и телешката кожа. И ако се вгледаш по-внимателно, в центъра на корицата…

Той посочи нещо, което приличаше на дълбока гънка в средата на подвързията.

— Със съответното увеличение можеш да видиш фоликулите на миглите.

Рейчъл пребледня.

— На миглите ли?

— Това тук е човешко око, зашито с по-тънки сухожилия.

Тя преглътна с усилие.

— Каква е тази книга? Някакво окултно четиво ли?

— И аз така си мислех, особено като се има предвид интересът на Йосип към унгарските магьосници. Но не, това не е някакъв дяволски кодекс. Само че в някои среди текстът се смята за богохулен.

Монсиньор Верона внимателно повдигна корицата, като внимаваше да не огъва прекалено подвързията. Текстът вътре беше написан на латински.

— Това всъщност е гностична книга от Библията.

Рейчъл, която знаеше добре латински, наведе глава и преведе началото.

— „Това е тайното учение на живия Иисус…“ — Тя го погледна, познала откъса. — Евангелието от Тома, нали?

Вуйчо й кимна.

— Светецът, който се съмнявал в Христовото възкресение.

— Но защо е подвързано с човешка кожа? — Младата жена погнусено сбърчи лице. — Защо твоят изчезнал колега ти е пратил такива отвратителни неща?

— Като предупреждение.

— Какво предупреждение?

Вигор отново се обърна към черепа.

— Написаното тук заклинание представлява молитва към Бог да спаси света от гибел.

— Определено съм признателна за молитвата, но какво общо…