Окованият нарцис

Жан-Клод погледна през мен към Мика и имаше нещо на лицето ме - уважение, мисля. -Ако той бе направил каквото аз с него, тогава не бих имал друг избор, освен да изразя позицията си - изглежда да обмисляше няколко думи и се задоволи с, - силно.

-Силно? Той за малко да ти разкъса гърлото.

-И аз се опитах да направя същото с него.

Поклатих глава.

-Не, не, недей...

-Какво, ma petite, да не искаше да кажеш, че ако някой се опитваше да разкъса гърлото ти, целейки се към живота ти, нямаше да го застреляш?

Отворих устата си да споря, затворих тя, опитах отново и спрях. Погледнах го, после обратно към Мика, после отново към Жан-Клод.

-Добре, мамка му.

-Нимир-Радж си изказа мнението, ma petite. Той би позволим да бъде компромисен да определена точно - отвъд тази точно няма да има компромиси.

Мика кимна и движението изглеждаше странна на косматото му тяло.

-Да.

-Ти имаш същото правило, ma petite, както и аз. Тримата просто имаме различни представи къде да поставим границата. Но границата е там за всички ни.

-Как може и двамата да сте така благоразумни за това? Вие двамата почти не се избихте един другиго?

Те се погледнаха един другиму, покрай мен, отново и имаше нещо в този поглед. Бе нещо мъжко и тайнството, сякаш факта, че съм момиче означава, че няма да го разбера и те не можеха да ми го обяснят. Което ми го обясняваше.

-Ох, чудесно, чудесно, вие момчета почти се избихте един другиму и това ви прави приятели.

Жан-Клод направи елегантен поклон, лицето му бе покрито с кръвта на Мика.

-Нека да кажем, че имаме разбирателство.

Мика се съгласи.

-Господи, само мъж може да направи приятелство от нещо подобно.

-Вие с мюсю Едуард сте приятели. Вие двамата не започнахте ли опитвайки се за се избиете един другиму? - попита Жан-Клод.

-Това е различно. - казах.

-Как?

Опитах се да споря, но спрях, защото бих изглеждала глупаво.

-Добре, добре, какво от това, ще се целунете ли и всичко да е наред?

Те се погледнаха един другиму и отново имаше тежест в очите им, но различен тип тежест.

-Мамка му. - казах.

-Мисля да започнем с извинение - каза Жан-Клод. - Наистина съжалявам за липсата си на контрол.

-Аз също - каза Мика, после добави, - и съжалявам, че трябваше да опитам и да те убия.

Бе интересно фризиране, не съжалявам че почти те убих, а съжалявам че се опитах да те убия. Виждах как безмилостта на Мика се очертава. Не бе по-голяма от моята собствена, но все пак ме притесни. Не бях сигурна защо, но го направи.

Не знаех какво да правя, така че реших да продължа, имахме работа.

-Достатъчно добре ли си да извадиш Деймиън от ковчега му?

-Изхабих всичките си ресурси, ma petite. Ще трябва да се нахраня отново. - той повдигна ръката си. - Не ardeur, просто кръв.

Просто, той каза.

-Предложих ти да се нахраниш по-рано от мен. Офертата е все още актуална. - каза Мика.

-Не, Мика. - каза Мърл.

Мика докосна ръката на по-големия мъж.

-Всичко е наред.

-Не се ли боиш, че ще се опитам и разкъсам гърлото ти отново? Аз бих послушал бодигарда ти.

-Ти каза, че имаме разбирателство.

-Така е-

Гледаха се един другиго и почти можех да почувствам тестострерона да се надига.

Мика се усмихна или поне опита. В полу-леопардова форма бе ред от бели зъби сред черна козина.

-Освен това, следващият път, когато ме ухапеш така по-добре да е любовна игра -Ако те удовлетворява, удоволствието е мое. - каза Жан-Клод.

Тогава той се засмя, онзи докосващ звук преминаващ през кожата ми, карайки ме да изтръпвам. Мика реагира разширявайки очи. Никога преди не бе чувал смеха на Жан-Клод. Ако си мислеше, че смехът е нещо специална е, най-доброто тепърва предстоеше.

-Благодаря ти за щедрото предложение - каза Жан-Клод, - но предпочитам храната си без козина.

-Няма проблем. - каза Мика.

Мика освободи ръката на Мърл и направи магическата си бърза промяна. Загорялата му кожа сякаш абсорбираше козината като камъни потъващи във вода. Стоеше там гол и перфектен, без белези от битката по гладката си кожа. Никой от дрехите му или връзката на косата му бе оцеляла промяната. Но странно косата му падаше направо покрай лицето му, все едно бе засегната от факта, че я бе дръпнал назад, докато бе все още мокра. Косата му бе все още тънка, но отразяваше лицето му по-добре, по-малко покриваща, така че да можеш да видиш деликатната костна структура, тези чудесни очи.

Чух някой да задържа дъха си и не бях аз. Не мисля, че бе Жан-Клод, но не бях сигурна. Нямаше значение, не исках да знам.

-Дори не си замаят, нали? - попита Жан-Клод.

Мика поклати глава.

Жан-Клод повдигна очи, наведе очите си, борейки се да контролира лицето си, докато не направи перфектно празно изражение, но му отне няколко секунди.

-Ще почистя това - направи вяло движение към подгизналите си дрехи - преди да приема подобна щедрост, ако няма проблем?

Мика леко кимна.

-Няма да си взимаш вана. - казах.

-Ще бъда бърз, ma petite.

-Никога не си взимал бърза вана през целия си живот.

Ашър се засмя, после се опита да го спре, но успя само частично. Разтвори ръце.

- Моп сйп, тя е права.

-Бих ли докоснал някого за първи път покрит с това?