Окованият нарцис

Лицето на Ашър изведнъж помръкна, все едно някой е натискал копчето. Той стана толкова сериозен, с празно лице погледна Мика, който седеше назад. Ако му бе неудобно под този поглед, с нищо не го показа.

Ашър кимна.

-Предполагам, че не.

-И какво трябва да правим през единия час, който ще ти отнеме да киснеш във ваната? - попитах.

-Ще бъда бърз, ma petite, имаш думата ми.

Скръстих ръце на стомаха си.

-Ще ти повярвам, когато го видя.

-Мa petite, дадох ти думата си.

-За важните неща думата ти е страхотна, но когато става дума за контене нямаш представа за времето.

-Мислех, че това е мъжки израз. - каза Боби Лий.

Погледнах го, после обратно към вампира.

-Не можеш да ми го докажеш.

Боби Ли се засмя, никой друг не го направи.

52

Седях на белия диван с често нова дупка от куршум. Мика седеше долу до мен и тъй като бе гол, бе... интересно. Едновременно некомфортно и някак дразнещо сетивата. Той продължи да настоява да се опита да говори с мен и открих, че е трудно да правя контакт с очи и това бе засрамващо.

Боби Лий и Крис стояха близо до мен, покривайки отзад и от едната страна, защото ги накарах да се преместят от точно зад мен. Просто не обичам въоръжени мъже зад гърба си, не и без да ги познавам наистина добре. Плъховете бяха тук да ме пазят. Вярвам, че ще си вършат работата, защото Рафаел им го е казал, но все още не ги исках въоръжение зад гърба си. Мърл седеше близо до камината държейки под око Мика и другите бодигарда. Гил в действителност се криеше в ъгъла или наблизо - нестабилен човек - останалите се разпростряха из стаята. Освен Ашър.

Той седеше на стола срещуположен на дивана и ни гледаше. Бе разтърсил тази превъзходна коса около лицето си, така че само перфектната част да е видима и само едно бледо синьо око ни гледаше. Лицето му не показваше нищо, но все пак чувствах тежестта на погледа му, като притискаща ръка. Лицето му можеше да не показва нищо, но ни отдаваше твърде много внимание.

Може би щях да попитам защо, но Жан-Клод се върна обратно през дупката в завесите. Трябваше да проверя часовника си. Само двайсет минути бяха минали. Срещахме се на периоди в продължение на три години; двайсет минутно почистване бе някакво чудо. Разбира се, черната му коса бе още мокра и тежка; нямаше време да я изсуши. Носеше една от любимите ми роби, черната с черни пухкави краища. Космите се открояваха перфектно по голите перфектни гърди. Робата бе достатъчно отворена, че изгарянето във форма на кръст да се покаже и докато той се плъзна в стаята ти хващаш проблясък на горната част от стомаха през отвора в плата. Робата бе много разхлабена, въобще не по начина, по който я носи обикновено.

Имаше онези усмивка на лицето си, която казваше, че изглежда чудесно и той знаеше точно какъв ефект има на мен, после погледът му се премести на Мика. Бях достатъчно близо да усетя как пулса на Мика се ускорява, подскачайки под кожата на врата му. Опита се да срещне очите на Жан-Клод, но накрая погледна надолу и се изчерви.

Реакцията му накара пулса ми да се ускори. Погледнах обратно към Жан-Клод идващ към нас, хващайки поглед на бледите му крака под черната роба, срещу белият килим. Погледът на лицето му бе изцяло заради Мика. Накара ме да застана на едно коляно, задникът ми срещу едната облегалка на дивана. Почувствах се странно собственически, почти ревнувах, сякаш трябваше да защитя честта на Мика. Никога преди не съм се чувствала така спрямо Ричард и Жан-Клод, но тогава, Жан-Клод никога не бе гледал Ричард по този начин. Ричард би го наранил.

Мика почти бе убил Жан-Клод заради обида, за която Ричард никога не би се отбранявал, но ето го тук седейки засрамен, не комфортно, но не и гневен.

Жан-Клод стоеше през нас, така близо, че пухкавият край на робата се търкаше в голия крак на Мика.

-Промени ли си мнението, топ тте1?

Мика поклати глава, после повдигна лицето си да погледне вампира. Имаше уязвимост и предупреждение в погледа му.

-Не съм си променил мнението.

- Воп.

Жан-Клод коленичи пред него.

-Ти си силен и от само себе си и не си моето животно да викам. Може да не съм способен да замъгля ума ти и направя това вкусване приятно. Може да си способен да ме държиш настрана от ума си.

Мика кимна, тънки кичури коса падаха по лицето му.

-Разбирам.

-Имаш ли претенции от къде да взема кръвта?

-Вратът боли по-малко. - каза Мика.

Жан-Клод повдигна вежди.

-Правил си това и преди?

Мика направи усмивка, която не изглеждаше щастливо -Правил съм много неща преди.

Жан-Клод повдигна и двете си вежди на това и погледна към мен. Свих рамене.

-Много добре, топ тте1.

Стана в един грациозен момент, развявайки робата около себе си като рокля, давайки най-малкия проблясък на голите си крака, докато застана зад дивана. Той спря точно зад Мика, поставяйки ръка на всяко рамо. Не притисна или стисна, просто почиваше ръцете си на тази гладка, топла кожа за момент.

-Нека продължим с това. - каза Мърл.

Мика обърна глава да погледне другия леопард.

-Мърл.