Окованият нарцис

Една дума, но накара големия мъж да се облегне още повече на камината, ръце скръстени на гърдите му, солидно лице, много нещастен бодигард. Но направи каквото му е казано.

Жан-Клод плъзна едната си ръка отпред на раменете на Мика, през горната част от гърдите. Използва свободната си ръка да отдръпне косата на Мика назад, разкривайки част от лицето му и дългата чиста линия на врата му. Мика придвижи главата си леко настрани, давайки на Жан-Клод по-добър ъгъл. Малкото движение бе като жена надигаща се на пръсти за целувка, спомагащо движение.

-Може ли да имаме малко уединение. - казах и това накара и двамата мъже да ме погледнат.

-Както желаеш, ma petite.

Всички си тръгнаха с изключение на Мърл, Боби Лий и Ашър. Те бяха минимума, който е нужен да ни задържи да не се избием един другиму. След това, което се случи

преди малко, наистина не можех да изляза с добър аргумент да ни оставят напълно сами. Когато всички се настаниха, Жан-Клод се обърна обратно към Мика.

Пръстите на Жан-Клод задържаха косата на Мика, така че да остане зад ухото му, разкривайки цялата страна на лицето му, формата на ухото му. Той притисна тила на Мика нежно срещу гърдите си, образувайки на врат му още по-открита дълга линия. Мика бе много пасивен, очи затворени, спокойно лице; само пулса на врата му биеше като нещо хванато, издавайки лъжливостта в цялото спокойствие.

Жан-Клод се наведе над него, отворена уста, устни отивайки назад, но дори толкова близо имах само блед проблясък на зъби. Той захапа, бързо, внезапно. Мика изпъшка, дъхът остана в гърлото му. Хватката на Мика се стегна около главата на Мика, раменете му, притиснати срещу тялото му. Виждах само мускулът на челюстта на Жан-Клод да работи, гърлото му преглъщаше консултивно. Някой от тях издаваше леки звуци дълбоко в гърлото си и не бях сигурна кой е.

Жан-Клод се отдръпна назад, понасяйки Мика със себе си, дърпайки го наполовина на дивана. Мика изплака, ръцете му застанаха върху ръцете на Жан-Клод, държейки го, докато вампира издърпваше тялото му назад. Жан-Клод махна ръката си от лицето на Мика към кръста му, все едно знаеше, че мъжа няма да ги отдръпне. Държеше Мика, ръце през гърдите и кръста, ръцете на Мика върху ръцете на Жан-Клод. Той изтегна тялото на Мика назад, докато издължаваше по-лесно врата на другия мъж, така че тялото на Мика се изтегна в дълга, права линия, увита назад срещу тялото на Жан-Клод, така че и двамата се бяха навели назад.

Бях оставена да коленича на дивана, гледайки линията на голото тяло на Мика, виждайки без съмнение, че това, което ставаше ощастливяваше тялото му. Лицето му бе изострено от нужда, удоволствие. Ръцете му конвулсираха над ръцете на Жан-Клод и той наполовина извика.

-Господи!

Тялото на Жан-Клод започна да се изправя, бавно. Той подпря гърба на Мика на дивана. Повдигна уста от гърлото на Мика; очите му бяха удавящо сини, невидими, нечовешки. Устните му бяха пълни, червени, но не разпиляна кръв, червени като на някой, който се е целувал много. Той повдигна Мика бавно, оставяйки тялото му да се плъзне по гърба на дивана, докато леопарда не бе наполовина легнал настрана. Главата му падна на скута ми и аз подскочих. Мика повдигна глава, бавно, тежко. Той се повдигна на една ръка и обърна нефокусираните си очи към мен. Зениците му бяха огромни, обрисувайки черно в кръга на зелено-златистите му очи. Наблюдавах очите му да се смаляват до малки точки, така че цветът почти да ги препокрие, като очите на вампир. Можех да го почувствам да ме гледа, тежестта на погледа му като нещо блъскащо се в мен. Той се обърна към мен, бавно, устни полуразтворени Останах където съм, замръзнала, несигурна какво да правя. Не бе това, че е по-малко привлекателен отколкото бе. Бе просто че... ох, мамка му, не знаех какво да правя. Дори не знаех какво исках да направя.

-Не трябваше ли да извадиш Деймиън от ковчега му?

Гласът на Ашър се появи сух, карайки ме да се отдръпна от Мика.

Жан-Клод го погледна, изглеждайки по-нечовешки отколкото през цялото време на яденето.

Ашър се изправи с едно главно движение като кукла дръпната за конците.

-Добре, но ако ще правите секс, тогава не трябва да гледам.

Изправих се, ръцете на Мика се плъзнаха по тялото ми, докато се отдръпнах от дивана. Изправих се пред Ашър.

-Виж, толкова съм далеч от комфортната си зона точна сега, че не мога да мисля, но ще ти кажа едно. Няма да оправям мъжкото ти его, докато малкия глас в мозъка ми още крещи, бягай, бягай. Така че, остави леденото поведение, Ашър, не мога да се оправям с това сега.

Изведнъж вибрираше от гняв, очите му бяха като ледени сини блокове.

-Съжалявам, че дискомфорта ми те дразни.

-Да ти го начукам, Ашър.