Окованият нарцис

- Ако Ричард дойде на себе си, тогава разбира се. - Прокара ръце по предната част на робата си; често когато е нервен проверяваше дрехите си. - Нимир-Радж трябва да бъде позволен, защото той те вика, Анита - отново истинското ми име. Не бе щастлив. - Той вика нещо в теб, в твоята сила. Може наистина да си Нимир-Ра и при пълнолунието ще разберем. Или може би е това, както при Натаниел, ти си открила своето животно. Ако си по-силно привлечена към всички леопарди, тогава може да е всяка от причините. Ще разберем дали леопардите са твои да го повикаш. Може да не се отнася само до Натаниел и Нимир-Радж.

- Моля те, не ми казвай, че ще се превърна в кучка.

Той се усмихна.

- Не мисля, че трябва да се боиш от това. Твърде силна воля имаш за това.

- Кажа, че може да съм привлечена към други леопарди.

- Ако Нимир-Радж или Натаниел не са близо до теб, когато ardeur се надигне, тогава те съветвам да му се отдадеш веднага.

Погледнах го с разширени очи.

- Ако се бориш, ma petite, ще бъде по-силно. Ако стане достатъчно голямо, тогава може наистина да се превърнеш в кучка. Ако му се отдадеш и храниш веднага, тогава ще си правила секс с един човек, не няколко и ще бъде човек, по твой избор.

- Така че истинският съвет е да държа мъжете, които предпочитам под ръка.

- Аз бих направил Натаниел или някой друг по твой избор, твоя постоянна компания. Трудно преглътнах и потърсих лицето му, но то бе празно - изражението, което правеше, когато не искаше да разбера какво мисли. Очите му си бяха върнали нормалния цвят.

Нещо ми хрумна.

- Не виждам Деймиън наоколо.

- Аз говоря за секс, ти мислиш за Деймиън.

Гласът му би приятен, но имаше някаква острота.

- Даде ми лист с хората, с които да спя и да не спря, но не го включи в списъка. И той не бе в клуба, не бе и в спалнята, привлечен към силата като Ашър. Къде е той. Жан-Клод разтърка с ръце лицето си.

- Щях да ти кажа, когато реши, че не искаш повече трудни истини днес.

Отпусна ръцете си и ме погледна.

- Той е жив, щях да знам ако не бе.

- Да, вярвам, че би разбрала.

Имаше време, когато първият ми господар караше сърцето ми да бие. Силата Й ме изпълваше, съживявайки ме. Но силата Й идваше от нейния Господар на града, така че в действителност неговата сила ме изпълваше. Всеки вампир господар, на който принадлежах искаше кръвна връзка и всеки един караше кръвта ми да се движи, сърцето ми да бие. Тогава Бела, сама, главата на линията ми, ме взе, и ме изпълни. Тя бе като изпълването на океан и всички останали преди нея бяха само реки търсейки да се влеят в прегръдката Й. Постепенно, се изпълних със собствена сила. Но дори сега е нейната линия, която ме държи жив. Силата, която я прави това, което съм, ме държи жив. Деймиън идва от нейната линия, не от самата Бела, но от едно от децата Й, както и аз. Аз съм Господар на града и силата, която ме вдига, вдига и Деймиън. Когато направи връзката, която го свързва с мен, това го направи лоялен към мен, моята сила го изпълваше, моята сила караше сърцето му да бие. И разруших връзката с Нея, която го създаде.

- Правиш всички вампири под себе си, живи? - направих го на въпрос.

- Силата идва през мен, да, но само ако са от моята линия, моето наследство. Ако са наследници на други, вместо децата на Бела, тогава не, кръвната връзка не ни свързва толкова силно.

- Ами Ашър? Ти не караш сърцето му да бие.

Той кимна.

- Много добре, ma petite. Не, не го направих. Господар вампир е вампир, който има достатъчно сила, че сами се изпълват. Това е едно от нещата, което значи да си господар и една от причините много от старите вампири господари все още да убиват децата си, когато почувстват, че връзката се къса.

- Доброволно даваш твърде много информация и не мисля, че съм благодарна, очарователно е, но какво общо има всичко това с Деймиън?

- Ти вдигна Деймиън от ковчега му, изпълвайки го с некромантиката си като зомби. Ти спаси живота ми два пъти с некромантиката си. Ти създаде връзка между него и себе си.

В действителност знаех това, но глас

- Той ми каза, че не може да ми откаже, ако му дам директна заповед. И той искаше да ми служи. Плашех го.

- И трябва.

- Нямах намерение да го правя, Жан-Клод. Дори не знаех, че е възможно.

- Легендите разказват за некроманти, способни да контролират всички типове мъртви, не само обикновени зомбита. Някога бе практика на Съвета да убива всички некроманти на място.

- Господи, радвам се, че политиката се е променила.

- Да, - каза той. - Но ти увреди връзката ми с Деймиън. Първоначално не го разбрах, но когато се върна от Тенеси, не моята сила караше сърцето му да бие, а твоята.

Помня, че почувствах това в Тенеси, почувствах връзката помежду ни.

- Не го направих нарочно. - казах.

- Знам това, но ме остави с проблем, когато реши да се махнеш за повече от половин година. Деймиън е на повече от хиляда години. Макар да не е вампир господар, той е силен. Той вече няма връзка с ни едно вампирско родословие. Освободи го от всички вампирски връзки или мистичните връзки на лоялността. Той е твой, но ти не дойде да си го поискаш.

- Трябваше да ми кажеш.