Окованият нарцис

- И какво би направила? Да го заведеш вкъщи да живее в мазето ти? Нямаше силата или контрола преди шест месеца да се оправяш с него.

- Но сега имам. Това ли казваш?

- Ти прогони Бела Морт. Една от най-силните в Съвета. Ако можеш да направиш това, ma petite, тогава може да се оправяш с Деймиън.

- Това е страхотно, но къде е Деймиън?

- Вече не можех да вярвам на лоялността му. Вече не го контролирам, разбираш ли, ma petite? Имаш вампир, който е два пъти по-възрастен и не можех да контролирам. И двете ме караха да изглеждам слаб в очите на другите, когато не можех да си позволя да бъда слаб и бе опасно, защото той знаеше, когато прикриваше аурата си и здраво се защитаваше. Не само Ричард и аз почувствахме загубата ти. Ти се откъсна от Деймиън и той малко... полудя.

Сега бях уплашена, сърцето ми заби в гърлото ми.

- Къде е Деймиън?

- Първо, ma petite, разбери, че не можеш да го вземеш със себе си тази нощ, защото да го успокоим ще отнеме поне няколко пълни часа.

- Просто ми кажи. - казах.

- Трябваше да го заключа, ma petite.

Гледах го.

- Да го заключиш? - той просто ме погледна и разбрах. - Той е бил заключен в ковчег с кръст за шест месеца?

- Горе долу, да.

- Копеле.

- Можех да го убия, ma petite, това биха направили други.

- Защо не го направи?

- Защото бе отчасти моя вината, че го изпратих при теб. Деймиън бе мой да го пазя и се провалих.

- Той е мой, мой да го пазя. - казах.

- И все пак, ти го изостави.

- Не знаех. Трябваше да ми кажеш.

- И преди шест месеца би ми повярвала? Или би си помислила, че е някаква игра, за да те върна в живота си?

Започнах да му казвам, че разбира се бих му повярвала, но се спрях и помислих за това:

- Не знам дали бих ти повярвала или не.

- Надявах се да има начин да възвърна контрола си над него, но той е затворен за мен. Преглътнах трудно и го погледнах:

- Той е мой, тогава защо не го почувствах, когато бариерите ми паднаха в Ню Мексико?

- Блокирах те да не го усещаш и не бе никак лесно.

Затворих очи и броих до десет, но не помогна. Бях толкова гневна, че кожата ми бе топла.

- Нямаш право да правиш това.

- Без белезите да бъдат оженени, мисля, че Деймиън би те съблазнил. Защото ти бе била привлечена към него както си към Натаниел сега, или дори към Нимир-Радж.

- Нямаше да чукам Деймиън без ardeur да ми помага и аз го нямах преди шест месеца.

- Може да получиш вампира си обратно утре вечер. Ще ти помогна да го излекуваш обратно.

- Връщам се днес да го взема.

- Говори с Ашър ma petite. Попитай го какво е нужно да излекуваш вампир стоял шест месеца в ковчег. Деймиън не е господар, няма способността да се храни и получава енергия. Ще се появи от ковчега като главно, побъркано нещо. В началото ще е останало много малко от него.

Бе спокоен, когато го каза.

Не знаех какво да кажа. Исках да го ударя, но не би променило нещо. Дори не бях сигурна какво би ме накарало да се почувствам по-добре.

- Искам го вън тази вечер, когато се върна от лупанара.

- Няма да си способна да се справиш с ранения си леопард и Деймиън тази вечер.

Попитай Ашър и той ще ти каже колко работа отнема да се направи подобно нещо. Още една нощ няма да има разлика за Деймиън и тази нощ ти се опитваш да предотвратиш война между леопардите и вълците. Повече от това, опитваш се да бъдеш достатъчно силна, че да покажеш сила да убедиш враговете на Ричард, че той има твърде голяма подкрепа, за да бъде убит. Трябва да се концентрираш върху тези неща тази вечер, ma petite.

- Не ти вярвам. - казах.

Той сви рамене.

- Вярвай в каквото си искаш, но ще отнеме часове Деймиън да бъде отново същия. Ще отнеме дни грижа, кръв и топлина, да го върнем на себе си.

- Как можа да му причиниш това?

Гласът ми дори не прозвуча гневно, просто уморено.

- Лично научих уроците за ковчезите с кръстове, ma petite, не съм причинил на Деймиън нищо, което сам не съм изпитал.

- Бе в ковчег само няколко дни, докато убия стария Господар на града?

Поклати глава.

- Когато се върнах при Съвета с Ашър и преговарях с тях, цената за това, че спасих живота му бе свободата ми. Прекарах две години в ковчег, неспособен да се храня, да седна, неспособен... - прегърна ръцете си, прегръщайки себе си. - Знам, че това, което причиних на Деймиън е ужасно, но единствената друга алтернатива, бе да го убия. Би ли предпочела това?

- Не.

- И все пак виждам обвинението в очите ти. Аз съм чудовище, заради това, което му причиних. Но би ме почувствала повече като чудовище, ако го бях убил. Или би предпочела да го пусна из града и да убива хора.

- Деймиън не би го направил.

- Той бе луд, ma petite. Той бе като извънземно. Помниш ли двойката, която бе заклана преди около шест месеца?

- Имаше няколко заклани двойки през изминалата година. Трябва да си по-точен.

Сега и той бе ядосан. Страхотно, можем и двамата да се ядосваме днес.

- Бяха в кола, на знак стоп. Отпред колата бе смачкана сякаш са ударили тяло, но тяло не бе открито.

- Да, помня го. Гърлата ми бяха разкъсани. Жената се бе опитала да се защити. Имаше рани по ръката си сякаш нещо я бе драло.