Окованият нарцис

Рейна ме изпълни като ръка в ръкавица и аз бях ръкавицата. Но работех дълго време да съм способна да я контролирам. Сработихме един вид сделка. Аз използвах спомените и силите й и я оставях да се забавлява. Проблемът бе, че Рейна бе сексуално-садистична нимфоманка, докато бе жива и мъртва нещата не се бяха променили много.

Отворих очи и почувствах усмивката й на устните си, почувствах лицето си да приема нейното изражение. Станах на крака в изящна поза и дори походката ми бе различна. Някога мразех това, сега го приех като цена да свършим работата.

Тя се засмя, с пълен глас, онзи тип смях, който кара един мъж да погледне към бара. Смехът й бе по-дълбок от моя, контралтов, упражнявам съблазнителен звук.

Ричард пребледня, ръцете му се хванаха за трона му.

- Анита? - направи го на въпрос.

- Опитай отново, мой меден вълчо.

Той трепна при прякора. Във вълчата си форма Ричард имаше червеникавокафяв цвят, като червен мед, макар никога преди да не се бях замисляла за това. Доверете се, че Рейна ще мисли за нещо дебело и лепкаво, докато гледа към мъж.

Думите й се появиха от устата ми:

- Не бъди кучка, когато ме викаш за помощ.

Кимнах и бе моя глас, когато обясних на обърканото изражение на Ричард:

- Мислех си за нещо не толкова великодушно за нея. И тя не го хареса.

Якоб тръгна към мен и спря, когато го погледнах с изражението на Рейна.

- Не може да си повикала мунин. Не си ликой.

Странно, но дори не се бях замислила, че ако съм леопард може да не мога да викам мунин. Това би могло да обясни, защото не мога да повикам другите мунини.

- Каза, че некромантиката ми не може да ми помогне, Якоб, не може да бъдат и двете. Или съм достатъчно ликой да повикам мунин или съм достатъчно некроман да си помогна сама.

Ние, Рейна и аз, се вгледахме във високия, клющъв мъж. Рейна го хареса. Рейна харесва повечето мъже. Особено ако мъжът бе някой, с който никога не е правила секс, а след глутницата това бе кратък списък. Но Якоб и повече от двайсет други бяха нови. Тя погледна през глутницата и отбеляза новите лица. Поколеба се около Парис и също не я хареса. Не можехме да имаме твърде много алфа кучки в една глутница без да има бой между тях.

Почувствах нещо, което не бях почувствала преди от Рейна - предпазливост. Не й харесваше колко много нови хора е допуснал Ричард в глутницата за толкова кратко време. Тревожеше я. За първи път осъзнах, че не бе само любов, което е накарало Маркус да я постави като лупа. Тя бе силна, но повече от това, по свой си извратен начин, я бе грижа за глутницата, и тя и аз бяхме напълно единодушни за едно нещо: Ричард бе твърде небрежен с нея. Но и двете чувствахме, че можем да оправим това. Бе почти плашещо, че проклетата кучка от запада и аз бяхме напълно единодушни. Или аз бях корумпирана или Рейна не бе толкова корумпирана колкото си мислех. Не знам коя идея повече ме притесняваше.

Разбира се, тя мислеше, че можем да съблазним Ричард да ни остави да убием няколко човека, а аз все още се надявах, че с по малко приятни начини ще успеем. Рейна мислеше, че съм глупачка и не бях сигурна дали не съм съгласна с нея. По-страшно и все по-страшно.

- Анита.

Ричард отново каза името ми, колебаейки се, все едно не бе сигурен дали съм тук вътре.

Обърнах се, с една ръка оправих косата си, падаща пред лицето ми. Това бе жест на Рейна и гледах как това една движение направи не само Ричард, но Силви и Джамил зад нея, нервни. Не, изпрашени.

Можех да помириша страха им. Смехът на Рейна се появи от устата ми, защото й харесваше. Аз не. Никога не ми харесваше, когато приятелите ми се боят от мен. Враговете ми, добре, но не и приятелите ми.

- Тук съм, Ричард, тук съм.

Той се вгледа в мен.

- Последният път, когато повика мунина на Рейна не можеше да мислиш като себе си с нея вътре.

- Наистина не те оставих всичките тези месеци просто защото се боя от това колко сме близки. Тръгнах си, за да се взема в ръце и част от това бе да се науча да контролирам мунин.

Рейна каза:

- Да ме контролираш? Иска ти се.

Не го каза ясно, само в главата ми. Отне ми известно време да осъзная, че някой неща се казваха ясно и някой не. Объркващо е, но се свиква.

Казах гласно какво видях във видението си:

- Видях Грегъри в дупка, гол, вързан, лежащ на легло от кости. Къде е?

Рейна ми показа изображения. Бе като шоу от бързо сменящи се снимки, но образите идваха с емоции, блъскащи се в мен една след друга. Видях метален люк, който си спускаше с малък въздушен отвор, който оставяше достатъчно светлина да виждаш, ако слънцето е достатъчно високо. Имаше въжена стълба, спускаща се в мрака и се вдигаше, когато не е нужна. Бях Рейна коленичеща до легло от кости, имаше човешки череп до коляното ми. Имах инжекция и инжектирах съдържанието й в тъмнокос мъж, който бе завързан както бях видяла завързан Грегъри, глезени и китки. Устата му бе запушена и със завързани очи. Когато иглата влезе той изшептя и започна да плаче. Дрогата бе, за да не се преобрази.