Окованият нарцис

- Знам закона на глутницата, Якоб. Няма значение как съм получила работата. Всичко, което има значение е че съм лупа и това значи, че освен за Улфрик, думата ми е закон. Очите му бяха несигурно и първата истинска следа от страх се появи, като горчива миризма във вятъра.

- Ти ще бъдеш детронирана като лупа. Думата ти не значи нищо тук.

- Аз съм Улфрик тук, Якоб, не ти, и казвам чии думи значат нещо и чии не. Докато нямаме церемония за скъсване на връзките й с глутницата ни, Анита е все още лупа, и ще подкрепя каквото тя казва.

- И аз. - каза Силви.

- И аз. - каза Джамил.

Шанг-Да каза:

- Подкрепям своя Улфрик във всичко.

- Тогава нека да имаме малко ирония - казах. - След като бе идея на Якоб да сложи Грегъри долу в oubliette, нека да заеме мястото му там.

Якоб започна да протестира, ръце все още опитващи се да спрат кръвта от носа му.

- Не можеш да направиш това.

- О, но тя може - каза Ричард и имаше студенина в него, която не бях виждала преди. Сам не би му хрумнала подобна идея, но му хареса. Това ме остави за узная колко изнервен е бил с Якоб.

- Страхотно - казах. - Ще отидем ли като цивилизовани превръщачи до oubliette и спасим Грегъри?

- Няма доброволно да сляза в дупката - каза Якоб. Гласът му звучеше малко смешно, въпреки цялата тази кръв и смачкан нос, но той звучеше като себе си. Не би трябвало.

- Твоя Улфрик и твоята лупа решиха да отидеш - каза Силви. - Да откажеш на заповедта е да отречеш авторитета им.

Джамил продължи:

- Да отречеш авторите им е да бъдеш обявен извън закона на клана.

Якоб се вгледа в мен, когато каза:

- Ще се подчиня на моя Улфрик, но няма да призная Нимир-Ра за моя лупа.

- Ако аз кажа, че е лупа, тогава да отречеш, е да поставиш авторитета ми като Улфрик. - каза Ричард.

Очите на Якоб трепнаха към Ричард.

- Гласувахме да не е наша лупа.

- Гласувам да се върне - каза Ричард, гласът му бе дълбок и тих, но достатъчно ясен да бъде чут.

- Нека има друго гласуване - каза Якоб, все още опитвайки се да забави кръвта от лицето си. - Пак ще гласувам против нея.

- Не, Якоб, не ме разбра. Казах, че гласувам да се върне, не ти, не някой друг, само аз. Очите на Якоб се разшириха.

- Проповядваш за демокрация в действие откакто се присъединих към тази клан. Отказваш се от всичко, сега?

- Не всичко, но не гласуваме за Фреки, или Гери, или за Хети и Скол. Не гласуваме за Улфрик. Защо трябва да гласуваме за лупа?

- Тя се чука с Нимир-Радж. Само заради това трябва да бъде прогонена като лупа.

- Това е мой проблем, не твой или на глутницата.

- Ти също ли ще я чукаш? Мислиш ли, че Нимир-Радж ще споделя?

Ричард започна да казва нещо, но Мика проговори първи, правейки стъпка напред от останалите, пазачите му го последваха.

- Защо не попиташ самия Нимир-Радж?

Ричард ме погледна, с въпрос в очите. Свих рамене.

- Попитай го, Якоб - каза Ричард. Кръвта почти бе спряла да капе от устата на Ричард.

- Възразяваш ли ако Улфрик чука твоята Нимир-Ра?

Якоб все още кървеше като заколено прасе. Гърдите му, стомаха, дори отпред на шортите му бе просмуквано с кръв.

- Бих се съгласил на всички условия, който Анита пожелае, стига да остане моя Нимир-Ра и любима.

- Ще я споделиш с друг мъж? - каза Якоб, с глас изпълнен с недоверие.

- С двама други мъже. - каза Мика.

Това провлече вниманието на почти всички към него. Погледнах го, но главно гледах реакциите на другите, особено на Ричард. Другите бяха шокирани, Ричард замислен, сякаш Мика най-накрая е направил нещо,което не мрази.

- Тя е човешкият слуга на Господаря на града. Бивайки моя Нимир-Ра не променя нещата. Почувствах белега, който ги свързва и не е нещо, което може да се прекъсне, както изглежда, и белега свързващ я с Улфрик няма да се прекъсне.

- Нищо не я свързва с Улфрик, освен упоритостта й и неговата. - каза Якоб.

- Така ли мислиш? - Мика го направи на въпрос.

Якоб изглеждаше несигурен. Кръвта от носа му най-накрая бе започнала да намалява.

- Видял си повече отколкото аз, ако си мислиш, че все още имат специална връзка.

- Повече отколкото всеки от нас е видял.

Това дойде от Парис, която бе избутала пътя си до началото на тълпата.

- Аз съм Нимир-Радж, разбира се, че виждам повече от теб.

Гласът му го направи толкова логично, толкова въпрос на факти.

- Аз съм Гери, трети по линия за трона.

- Ноа е трети по линия. Мисля че ако го попиташ, той ще каже, че също не е видял това, което аз. Трети по линия не е същото като да си Нимир-Радж или Улфрик .

Не мислех да дам на Мика онзи благодарствен поглед, който исках. Все още бяхме твърде надълбоко в сферата на блъфа и не достатъчно сигурно от другата страна.

- Не може наистина да споделяш своята лупа с двама други мъже - каза Парис.

Бе избутала пътя си да застане пред Ричард, с гръб към мен. Или искаше да бъде оскърбителна или е глупава. Може би и двете.

Ричард погледна надолу към нея и не бе приятелски поглед. Някак си не мисля, че Парис някога е имала добра позиция да бъде лупа, не и с Ричард начело.

- Какво аз и моята лупа правим или не правим, не е твоя работа.