Оратория за козел и ангорска котка

— Нали са деца на наши хора — иронично подхвърли Марчев.

Найденов скочи. Наближаваше седемдесетте, но беше жизнен и подвижен. Тези, които го познаваха отблизо, знаеха също, че е изключително умен и два пъти толкова безскрупулен.

— Природа отдихает, колега, както се изразяват братушките. Качествата в една фамилия обикновено се проявяват през поколение. Някой да е чул нещо за синовете на Чърчил, Де Гол, Аденауер? Не, нали? Няма и да чуете, да не говорим за психопатите, които произведоха нашите вождове Сталин, Чаушеско… Няма защо да ходим на екскурзия из историята, достатъчно е да си припомним за неадекватната Людмила и дебилния Владимир Живкови.

— Няма смисъл да повтаряме неща, които всички знаем — Кротко се обади Пентхаус. — Събрал съм ви да хапнем едно агне, не е красиво да оставяме жените да ни чакат цяла вечер. Искам да ви подхвърля една идея и утре, Илинден по стар стил, да се съберем и да я обсъдим. Вкратце — трябва да съберем десетина млади офицери, най-високия чин капитан, да ги купим, да ги обучим и след една година да им поверим управлението на страната под ръководството на „Пентхаус“, Развира се.

Участниците в тайното заседание се смълчаха.

— Преврат? — попита Евтимов след известно време.

— Не, опазил ме Бог — ухили се Христов. — Бунт на капитаните! Нещо като революцията на карамфилите в Португалия. Младите офицери само ще оглавят народното недоволство, което ние ще изфабрикуваме.

Пентхаус се изправи.

— Преспете с тази мисъл, колеги. Утре ще ви кажа повече, ще ви покажа и досиетата на офицерите, които съм избрал. Ще обсъдим заедно кандидатурите им. А сега — на масата, агънцето ни чака!

* * *

Никой не е престъпник до доказване на обратното, но у всеки човек дреме по един див Звяр, който, разбуди ли се, мигновено го превръща в престъпник в очите на правосъдието.

Но има и друга гледна точка — тази на личността, а тя винаги е в разрез с така нареченото гражданско общество.

Проданов беше опитал да прави любов с жена си. Отново провал… шести ли, седми ли, не помнеше вече. Помнеше обаче конфузията, с която ставаха от леглото, а това го озлобяваше. Господи, как го озлобяваше! Превръщаше го в стар, проскубан Звяр и тежко на оня дивеч, който минеше пред очите му.

— Тръгвам, Поли — провикна се той от вратата.

— Чао — сухо каза жена му, без да се показва от спалнята.

Пред вилата го чакаше служебното „Ауди“ и охраната. Продан взе GSM-а си от адютанта.

— Търсил ли ме е някой?

— Не, шефе.

— Добре, карайте към министерството.

Щом седна в колата, ежедневието го пое. Какво имаше да върши в този огнен ден, който в осем сутринта наближаваше трийсет градуса? Какво ли не, по дяволите! След доклада при министъра в девет го чакаха дванайсет, коя от коя по-неприятни, срещи, но първата и най-противната беше с онзи американо-италиански позьор Джон Алберти, а за нея трябваше да бъде добре подготвен.

Министър Бонев отсъстваше, генерал Божидар Попов прие рапортите и шефовете на отдели се отправиха към кабинетите си. Беше девет и половина, когато директният. му телефон иззвъня. Обаждаше се един от най-способните му сътрудници — куц, гърбав, стар ерген, но гений на радиоконспирацията.

— Шефе, зает ли си?

— Не, кажи, Компир?

— В този момент Козела и Сирака си пият заедно кафето.

Проданов настръхна.

— Къде?

— Не знам. Свързаха се по един неразгадаем код. Радиото имитира реклама, после — Два дни по-късно — се излъчи контра реклама

— Не ми говори глупости, Компир! — Кресна Проданов. — Намери го!

— Не мога — тихо и унило отговори сътрудникът му — без помощ.

— Каква помощ ти трябва, по дяволите! — този път Проданов се разкрещя истински. — Ще се кача при вас и ще ви пребия от бой, некадърници такива.

— Заповядай — кротко парира Компира, — но резултат няма да има.

— Чакай — Проданов отиде да пикае, наля си кафе и се върна на телефона. — Компир?

— Слушам, шефе.

— Каква помощ ти трябва?

— Искам спешно да извикаш Иван Развигоров.

Проданов отново избухна:

— Ти луд ли си бе, селяндур скапан. Та той е пенсионер от толкова години! — Проданов се задъхваше от яд. — Ще те уволня, Компир. За такива идеи в ЦРУ щяха да те застрелят.

— Дреме ми на хуя — спокойно каза Компира. — Децата ми няма да умрат от глад. Имай предвид, че Сирака и Козела са ученици на Развигоров и ако някой може да разгадае тайнописа им, е само той. А сега си еби майката. Ако още един път чуя заплахи от устата ти, няма да ми видиш очите…

Проданов отпи глътка кафе и каза:

— Извинявай, Компир, изнервен съм до смърт — но нямаше кой да го чуе.

Генералът допи кафето си, изправен пред прозореца, после набра номера на деловодството.

— Намерете спешно номера на о. з. полковник Иван Развигоров и се свържете с него. Кажете му, че го каня спешно на разговор. Ако приеме, уговорете часа и му пратете кола.

След десет минути секретарката се обади.

— Господин генерал, полковник Развигоров ще бъде тук в единайсет.

— Благодаря, момиче — Проданов затвори телефона и се обади по директния код. — Компир, Развигоров ще бъде тук след час и половина… в единайсет. Ела и ти.