Оратория за козел и ангорска котка

Мълчаха дълго, министърът запали лулата си.

— Защо мразиш Козела, Развигоров?

Разви поклати глава.

— Грешите, не го мразя, напротив, той е от малкото ченгета, които истински уважавам, но законът… Обичам законността, Проди, въпреки че ни преди, ни сега се е спазвала. Сирака ми е бил началник дълги години. Справедлив и честен мъж… и смел. Сам е изплувал от калта и освен за семейството, което обожава, за нищо друго не му пука, уверявам ви. Ако сте принудили Сирака и Козела да тръгнат срещу вас, направили сте грешка, която много трудно ще поправите!

— Ти! — каза Компира.

— Какво аз?

— Ти ще ги спреш.

Развигоров се засмя искрено развеселен.

— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш бе, самоковски Компир. Та аз съм пенсиониран полковник от миналия век… дето има една дума. Това е работа за млад човек. Да иде във Виена и да разнищи така наречената „Завеса“ на бившето ЦК, да си завре носа в казармите — болшевиките агитират младите офицери да вземат властта, знам го от зет ми, капитан от Горнобанската танкова бригада…

Министърът се изправи.

— Вие ще свършите тази работа, генерал Развигоров! — Високо каза той, после снижи тона — с хората, които си подберете. Операцията ще я кодираме като „Прочистване“, вас като Чистача. На добър час!

Министърът се обърна и излезе.

— Ще ти скъсам главата, Компир! Таман бях забравил какво е да си под пагон.

— Ще си припомниш, шефе — хитро усмихнат, каза старият му приятел, стана и с кривото си тяло докрета до подобие на бар, извади бутилка коняк, чаши и се върна на масата. — Господа, това събитие трябва да се полее! — после се обърна към Развигоров и му размаха пръст. — И ти забранявам да ми се дървиш. Без мен щеше да станеш генерал на путкин ден.

Половин час по-късно Проданов извика Развигоров в кабинета си.

— Седни, Разви. Ще пиеш ли нещо?

— Ако имаш водка, давай, че тоя коняк ми скъса червата.

Проданов извади бутилка „Финландия“ от хладилника, бутилка газирана вода и ги остави пред него.

— Ти няма ли да пиеш?

— Ще пия, като измия чашите.

— Нямаш ли секретарка?

— Имам, но я държа далеч от пороците си — Проданов донесе две големи и две по-малки чаши и седна. — Наливай!

— Ти си домакинът. Проданов взе бутилката.

— Превземаш се, Разви. Не е в твой стил. Развигоров се засмя, бялнаха се едрите му здрави зъби.

— Много вода изтече, откакто не сме се виждали, Проди. Навремето аз бях Разви Звяра, а вие дребни офицерчета за още по-дребни поръчки. Но животът е ташак работа, както сам виждаш. Днес ти си генерал-лейтенант, шеф на една от най-шибаните служби в министерството, а аз, макар току-що произведен генерал, се явявам твой подчинен. Ако ти налея водка и някой види, ще си рече: „Разви се подмазва на шефовете!“ — Развигоров отново се заля от смях. — Водката е прекрасна, Продане. Компира никога нищо не е Развирал от пиене.

Пиха мълчаливо, после Продан каза:

— И сега какво, ние с теб се явяваме тандем, така ли?

— Тандем се прави от патрулиращи ченгета. От нас, господин генерал-лейтенант се очаква да се превърнем в бич Божи! — Развигоров се замисли, а и Проданов не бързаше да вземе думата.

— Сирака не знае, че съм се върнал в министерството, утре, най-късно вдругиден, ще научи, но аз ще го намеря тази вечер. Ще се опитам да му спася гъза, ако не е закъсал много. Знаеш каква орлица-майка беше за всички нас навремето, дължа му го. Ако успея, ще тръгна срещу Козела…

— Ще тръгнем срещу Козела, Разви!

— Не, казах: ще тръгна срещу Козела. Ти ще стоиш тук под вентилатора, а аз ще ти го доведа жив или мъртъв. Това копеле не е лъжица за всяка уста — Развигоров се изправи. — Благодаря за водката. И още нещо, не подценявайте конспирацията в армията. Проданов кимна.

— Още сега ще разпоредя оперативно наблюдение. Кога ще дойдеш тук?

— Утре сутринта за оръжие, бронежилетка, каска и всичко необходимо. Компира ще се погрижи. Ти обаче ще трябва да ми осигуриш пропуск и служебна карта.

— Донеси четири снимки. Половин час по-късно ще имаш всичко необходимо.

* * *

Козела беше наел една частна вила в Панчарево. Собствениците си я бяха върнали по закона за реституцията, но живееха в Париж и за тях беше добре дошло един благообразен господин на средна възраст да се грижи за имота им, отколкото мангасарите да го разграбят. На всичко отгоре Козела им беше предплатил в долари за половин година и поднесъл приемлива легенда.

— Не живея добре с жена си, а ми се налага да напиша една книга на спокойствие! — Беше казал Козела на собственичката.

— Каква книга? Роман? — любопитно го бе попитала тя. Козела се бе усмихнал, колкото му позволяваха шевовете.

— Не, госпожо, изследвам специална материя.

Жената не попита повече.

Къщата беше в средата на вилната зона, но имаше близо два декара двор и беше строена така, че да не се вижда от никъде. Гъста зеленина я ограждаше на три пръстена, един овощен — Край оградата, втори — на стотина метра от нея и пред самата вила — пояс от борове и декоративни храсталаци. Идеално убежище, беше помислил Козела при първия оглед. Ебати мухлясалия зандан!, синовете му, но само Иван събра кураж да го каже.