Орки

— Какво беше това чудо? — попита Алфрей.

Изведнъж откъм гората пред тях се показаха двама съгледвачи. Те викаха нещо, но думите им бяха неясни. Единият сочеше към мястото, откъдето идваха.

Алфрей погледна към дърветата.

— Страк, мисля че…

На пътеката се изсипаха отряд човеци. Няколко конника, следвани от пешаци. Бяха тежковъоръжени и облечени в черно.

— По дяволите! — изруга Джъп.

В продължение на няколко секунди двата отряда се оглеждаха стреснато.

След това взаимната изненада отстъпи място на действието.

Човеците пришпориха коне и се хвърлиха в атака.

— Превъзхождат ни почти двойно! — извика Алфрей.

Страк вдигна меч.

— Ами тогава да намалим броя им! Нито крачка назад!

Черните конници се носеха право към тях. Страк смуши коня си и поведе дружината. Орки и хора се сблъскаха с викове и звън на стомана.

Страк се озова срещу най-предния конник. Мъжът размахваше огромен меч и пореше въздуха пред себе си. Оръжията им се сблъскаха на два пъти, преди Страк да намери пролука в отбраната му и да го промуши в кръста. Мъжът тупна на земята. Лишеният от ездач кон се вдигна уплашено на задните си крака и побягна в гората.

Човекът, който зае мястото на съборения, потвърди подозренията на Страк, че няма лесни победи. Бе значително по-опитен от предишния. Беше въоръжен с тежка бойна секира и я въртеше със забележително умение. Размениха си по няколко удара. Мечът на Страк не бе достатъчно тежък, за да удържа ударите на секирата, но пък бе значително по-бърз. Скоро мъжът срещу Страк започна да се задъхва от усилие. Реакциите му видимо се забавиха и това осигури на капитана на Върколаците известно предимство. При първия удобен случай той смъкна рязко острието и го заби в бедрото на мъжа. От раната рукна кръв. Човекът остана на седлото, но вниманието му вече бе раздвоено. Защитата му се разпадна. Страк нанесе втори удар, този път право в гърдите. Мъжът изпусна секирата и притисна с ръце зейналата рана. Конят му препусна и го отнесе някъде настрани.

Трети противник изскочи пред Страк и той продължи да се сражава.

Алфрей се озова между един конник и един пешак. Вторият представляваше по-голяма опасност. Алфрей се справи с него, като го прободе в гърдите със застроения връх на знамето. Мъжът падна и дръпна знамето със себе си. Алфрей насочи вниманието си към конника. Двамата кръстосаха мечове. Още на третия удар оръжието на мъжа бе избито. Миг по-късно той получи парче хладна стомана между ребрата.

Докато се справяше с един от конниците, Джъп не забеляза, че отзад го е издебнал пешак. Мъжът скочи, улови го за крака и го смъкна от седлото. Джъп тупна тежко на земята. Мъжът се изправи над него и вдигна меча си, за да го довърши. Джъп успя да се съвземе навреме и да се претърколи. Докато се извръщаше, замахна рязко с меча и отсече крака на противника си. Той нададе ужасен писък и се просна възнак. Джъп скочи и се огледа трескаво за кон. Видя един, само дето върху него имаше облечен в черно мъж, който изглежда реши, че спешеното джудже ще е лесна плячка. Докато препускаше към него, човекът размаха победоносно меч. Джъп го изчака спокойно да се приближи, след това подскочи неочаквано във въздуха и го промуши в хълбока. Мъжът падна. Джъп се метна на коня му и отново се включи в мелето.

С мощен удар с две ръце Страк отсече главата на един от човеците. Докато безжизненото тяло падаше, той се огледа за нов противник. Орките постепенно надделяваха. Изгубили доста от своите, хората пришпориха конете си към гората. Страк викна на оръженосците да ги последват и довършат. След това се приближи към Алфрей, който вадеше знамето от гърдите на един мъртвец.

— Какви са пораженията? — попита капитанът.

— Нямаме убити, доколкото мога да преценя. Извадихме късмет. Тези не бяха войници. Във всеки случай не бяха професионалисти — отвърна задъхан Алфрей.

— Дали търсеха нас, капитане? — присъедини се към тях Джъп.

— Съмнявам се. Мародери, най-вероятно.

— Чувал съм, че хората обичат да убиват заради самото удоволствие.

— Това е толкова долно! — възмути се Алфрей, докато изтриваше кръвта от челото си.

— Присъщо е на расата им — отбеляза Страк.

Оръженосците вече бяха претърсили убитите, вземайки всичко, което можеше да им е от полза.

— Какви бяха според вас? — зачуди се Алфрей. — Унисти или пантеонисти?

Джъп огледа най-близкия труп и рече:

— Мисля, че са унисти. Нали те носят черни дрехи. Като стражниците на Кимбал Хоброу. От Троица.

— Сигурен ли си? — попита го Страк.

— Да, нали бях там.

— Аз пък се надявах, че сме се отървали от тези маниаци — неволно потрепери Алфрей.

— Те са фанатици. Освен това им отнехме звездата. Изглежда никой не обича да се разделя с нея — отвърна Страк.

— Дали тези не са задържали Хаскеер и Койла? — попита Джъп.

— Кой знае? — повдигна рамене Страк.

При тях дотича оръженосец и подаде на Страк един пергаментов свитък.

— Вижте какво намерихме, капитане. Стори ми се, че е важно.

Страк разви свитъка и го показа на Алфрей и Джъп. За разлика от оръженосците, те можеха да четат, а и текстът бе написан на универсален език.

— Ами че тук пише за нас! — възкликна Джъп.