Орки

— Мисля, че трябва да го прочетем на цялата дружина — реши Страк.

Той повика останалите и Алфрей се нагърби със задачата да прочете пергамента.

— Това изглежда е копие от някаква прокламация — обясни той, — защото отдолу е прерисуван печатът на Дженеста. Та ето какво пише: „Нека се знае, че оркската дружина, известна като Върколаците, вече се смята за изменническа и лишена от правото да получава убежище навсякъде из моето кралство. По същата причина определям възнаграждение в монети, пелуцид или земя на всеки, който ми донесе главите на офицерите от дружината. Както следва…“ Тук са изброени нашите имена. Я чакайте, надолу продължава: „Освен това, обявявам възнаграждение, съответстващо на чина, за предаването, живи или мъртви, на всеки от оръженосците в дружината, отговарящи на имената…“ Следва списък на оръженосците, включващ и другарите, които вече изгубихме. И завършва така: „и да бъде известно всекиму, който дръзне да им даде подслон…“ Тъй де, ясно е какво следва.

Той подаде свитъка на Страк.

Възцари се мрачно мълчание.

— Какво пък, очаквахме го — заговори капитанът.

— Да де, ама си е стрес да го видиш черно на бяло — въздъхна Джъп.

Алфрей посочи избитите мъже.

— Това означава ли, че тези са търсили нас?

— И да, и не. Струва ми се, че случайно се натъкнахме на тях. Но може да са и хора на Хоброу, който също иска да си върне звездата. Както и да е, сигурно много народ ще тръгне да ни търси заради наградата. — Той въздъхна. — И така. Както съм казвал и друг път, подвижната мишена е по-трудна за уцелване. Да вървим.

Докато се качваха на конете, Джъп подметна:

— Е, положението има и добра страна. За първи път в живота си струвам нещо.

Страк се усмихна.

— Погледни — той посочи далеч на запад, където хипогрифът се отдалечаваше през долината. — Той поне се измъкна.

Алфрей кимна.

— Да. Жалко, че няма да изкара дълго.

Препускаха три или четири часа, разгърнати в широк полукръг, но така и не намериха и следа от двамата си другари. На всичко отгоре времето се развали. Захладя, после заваля леденостуден дъжд. Влагата и студът внесоха своята лепта в мрачното настроение на Върколаците.

Страк бе потънал в нерадостни мисли. Когато изкачиха един хълм, той неочаквано даде знак да спрат.

— Реших да направя промяна в плана — съобщи им той.

Оръженосците се приближиха, за да го чуват по-добре.

— Препускаме като смахнати след Койла и Хаскеер, а резултат никакъв — продължи той. — За главите ни са обявени награди, други ни гонят заради звездите. Изглежда сега всички са срещу нас. Нямаме приятели, нито съюзници. Време е да променим начина си на действие.

Той огледа напрегнатите им лица. Каквото и да очакваха, щяха да останат изненадани.

— Ще разделим дружината.

Това предизвика стреснати възклицания.

— Защо, Страк? — извика Джъп.

— Нали казваше, че никога няма да го направим — добави Алфрей.

Страк вдигна ръка, за да ги усмири.

— Чуйте ме! — извика той. — Не съм казвал, че ще се разделим завинаги, а само докато изпълним задачата си.

— И каква е тя, капитане? — попита Джъп.

— Да открием Хаскеер и Койла и същевременно да разберем дали звездата наистина е в Дроган.

Алфрей имаше нещастен вид.

— Ти сам казваше, че си против разделянето на дружината. Какво те накара да промениш мнението си?

— Ами до скоро не знаехме за другата звезда. Нито разполагахме с доказателства, че официално сме обявени за изменници. Сега вече е важно не само да открием другарите си, но и да се опитаме да вземем звездата. А не виждам как ще го направим, без да разделяме дружината.

— Значи смяташ, че Таннар е казал истината и другата звезда наистина е в Дроган? Ами ако ни е излъгал, за да си спаси кожата?

Страк поклати глава.

— Мисля, че казваше истината.

— Но не можеш да си сигурен.

— Прав си, Алфрей, не мога. Добре де, какво губим, ако му повярваме?

— Всичко!

— Ако не си забелязал, и без това вече сме го загубили. Има още нещо обаче. Сега не е най-добрият момент да поставяме всичките си яйца в една кошница. Разделени на две, ще бъдем по-трудни за откриване. И ако във всяка от групите има по една звезда…

— Ако! — прекъсна го Джъп. — Не забравяй, че ние все още не знаем нищо за предназначението и силата на звездите. Това означава да заложим на сляпо.

— Прав си, ако изключим онова, което ни каза Таннар, а то не беше много, всичко останало е пълна мистерия. Знаем само, че са много ценни, дори защото Дженеста ги търси. Значи ако имат някаква стойност за нас, то тя е, че ги притежаваме. Все още смятам, че ще можем да изтъргуваме срещу тях живота си. Та както вече казах — какво имаме да губим?

— Все пак не мисля, че трябва да разделяме дружината — подметна Алфрей.

— Не е така. Обстоятелствата сега са необичайни. Двама от нашите другари са се изгубили и ние на всяка цена трябва да ги открием. Върколаците винаги държат един на друг.

— Все още ли смяташ Хаскеер за член на дружината? След всичко, което направи?

— Не зная. Нека първо го открием. Дори и да ни е предал, не трябва ли поне да намерим Койла?

Алфрей въздъхна.

— И няма да отстъпиш, нали?

Страк поклати глава.

— Е, какъв ти е планът?