Читаем Орки полностью

Койла го погледна с нескрито любопитство, но се отказа да разговаря по темата. Продължиха да яздят в мрачно мълчание, поддържайки максимална за неравния терен скорост.

В късна утрин пътят пред тях навлезе в тясна клисура. Стените й бяха високи, скалисти, обрасли с бурени и придаваха клиновидна форма на прохода. Не можеха да яздят повече от двама един до друг. Освен това пътеката бе камениста и конете пристъпваха плахо.

Ядосан от забавянето, Страк започна да ругае:

— Не можем да се влачим така!

— Да, но проходът ще ни спести поне половин ден път — припомни му Койла.

— С всяка минута забавяне гневът на Дженеста расте!

— Важното е, че й носим онова, което искаше, плюс чувал с пелуцид. Това няма ли да промени нещата?

— Не и когато става въпрос за кралицата. Но и ти сама го знаеш, Койла.

— Ще й кажем, че противникът е бил по-силен, отколкото сме предполагали, или че сме изгубили време, докато открием цилиндъра.

— Каквото и да й кажеш, за нея е важно едно — че сега не сме там. И това й е достатъчно. — Той се озърна през рамо. Останалите бяха достатъчно далече зад тях, за да не могат да ги чуят. — Не бих го признал пред останалите — рече Страк, като се наведе към нея, — но Хаскеер е прав, проклет да е. Аз позволих да се случи.

— Не бива да се виниш. Ние всички…

— Чакай! Нещо става там!

Някой се приближаваше към тях от дъното на клисурата.

Страк вдигна ръка и даде знак на колоната да спре. Присви очи, опитвайки се да разпознае конниците, които идваха насреща. Първо видя един, сетне още няколко, но, изглежда, не яздеха коне.

Джъп се изравни с него и дръпна юздите.

— Какво има, капитане? — попита той задъхано.

— Не съм сигурен… — И тогава Страк изведнъж позна животните. — Проклятие! Киргизилски усойници!

Макар често наричани по този начин, киргизилите не принадлежаха към змийския род. Те бяха пустинни гущери, по-ниски от конете, но с приблизително същата маса. Имаха широки гърбове и къси, мускулести крака. Бяха бели като албиноси и имаха розови очи, а раздвоените им езици имаха дължината на оркска ръка. Под закривените им като кинжали нокти се криеше смъртоносна отрова, покритата им с шипове опашка бе достатъчно яка да строши с един удар гръбнака на всяко двуного. Макар пълзящи, тези създания притежаваха изумителна бързина.

Само една раса ги използваше като ездитни животни.

Гущерите се приближиха. Всеки от тях бе възседнат от коболд. По-ниски от орките, по-дребни дори от джуджетата, те имаха крехки телца, напълно лишени от косми и покрити със сива кожа. Но привидната им мършавост подвеждаше. В тъничките им ръце и крака се криеше опасна сила и те се ползваха със славата на упорити и свирепи воини.

От непропорционално дребните им глави стърчаха заострени уши. Устата им беше като хоризонтална цепка, пълна с малки, но остри зъби. Носът наподобяваше котешки, а очите, скрити в златисти надочници, святкаха злобно и заканително.

Върху издължената си шия имаха кожени нашийници, тънките им като тръстика китки бяха украсени с покрити с шипове гривни. Бяха въоръжени с алебарди и миниатюрни, но зловещи ятагани.

Коболдите нямаха равни на себе си в грабежите и мародерствата. Никой не можеше да се мери с тях по злост.

— Засада! — извика Джъп.

Още гласове се надигнаха от задната част на колоната. Орките сочеха нагоре. По стръмните склонове на клисурата се спускаха нови коболди. Страк се надигна на стремената и видя, че изходът на прохода е заварден.

— Класическа клопка — изръмжа той.

Койла вече вадеше от колана си метателните ножове.

— А ние се напъхахме право в нея.

Алфрей развя бойното знаме. Конете започнаха да се дърпат изплашени и да се изправят на задните си крака. Орките извадиха оръжия и се обърнаха към враговете си.

Все още замаяни от пелуцида, плячкосаното вино и изпитата бира, Върколаците бяха и далеч по-малобройни от своя противник и освен това бяха лишени от всякаква възможност за маневриране.

Размахали святкащи остриета, коболдите се хвърлиха в атака.

Страк нададе боен вик и орките го последваха.

Скоро след това първата вълна се стовари върху им.

<p>5.</p>

Страк не дочака да ги нападнат. Смуши коня си и препусна срещу най-предния ездач, но в последния момент дръпна юздите наляво, за да се размине с него. Конят му се изправи на задните си крака. Страк съумя да го овладее, усукал поводите около лявата си ръка. С дясната вдигна меча и замахна.

Изненадан от неочаквания му ход, ездачът се опита да избегне удара. Но беше късно.

Острието на Страк разцепи въздуха. Главата на коболда отхвърча от раменете му и се изтърколи на пътя. Тялото остана да седи с изпънат гръб, от прерязаната шия бликна кървав фонтан. Киргизилът продължи да препуска към мелето зад Страк.

А той си избра нов противник.

Койла прониза с метателен нож един от ездачите. Ножът се заби право в шията на коболда. Съществото нададе ужасени писъци и се преметна назад.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература

Все жанры