Орки

Тя се прицели в друга жертва и хвърли още един нож. Целта й инстинктивно дръпна юздите и подложи на удара главата на киргизила. Острието попадна право в окото му. Животното изрева от болка, хвърли ездача си и започна да го тъпче. И двамата се гърчеха в страшна агония.

Койла овладя коня си и посегна към следващия нож.

Скочил от седлото, Джъп размахваше двуостра секира. Насреща му се изправи коболд, повален от сблъсъка с някой от Върколаците. Джъп му разцепи черепа, но в този миг към него препусна вражески ездач. Той се извъртя рязко, заби острието в тъничкото му краче и го преряза.

Почти всички орки вече бяха въвлечени в битката. Около една трета от тях бяха слезли от конете. Стрелците бяха извадили лъковете и пускаха стрели по всяка неприкрита цел. Но сражението вече бе твърде ожесточено и рядко им се удаваше подобна възможност.

Хаскеер беше заобиколен от двама противници. Единият го нападна отзад, другият размахваше алебардата си пред лицето му, за да отвлече вниманието му. Изплашен от гущерите, конят на Хаскеер се дръпна рязко — първо надясно, после наляво.

В този миг единият от противниците бе уцелен от стрела в гърдите. Хаскеер насочи вниманието си към другия. Мечовете им се сблъскаха, отскочиха назад и пак се срещнаха.

Върхът на противниковото острие облиза Хаскеер по бузата. Раната не беше сериозна, но ударът го завари неподготвен и той се изхлузи от седлото. Докато се търкаляше между бясно тъпчещите копита, до него се забоде острието на едно копие. Хаскеер се изправи и го измъкна.

Коболдът, който го бе свалил, вече се приближаваше за съкрушителен удар. Хаскеер нямаше време да замахва с копието. Вдигна го инстинктивно и дръжката му попадна под удара на меча. Дървото се разцепи на две. Хаскеер захвърли по-късата част, а дългата завъртя като сопа и я стовари върху лицето на коболда, който се стовари на земята.

Хаскеер изтича до него и започна да тъпче лицето му с тежките си подковани ботуши. След това, завладян от гняв, започна да скача по гърдите чу, да го рита и да го блъска с юмруци. Гръдният кош на коболда се пропука и хлътна. От устата и носа му рукна кръв.

Алфрей се сражаваше да опази знамето на Върколаците. Един висок коболд, изправен върху стремената, бе успял да се улови за горната част на дръжката. Алфрей стискаше долната. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от усилие. За такова крехко на вид същество, коболдът притежаваше удивителна сила. Присвил очи, стиснал устни в злобна цепка, той съскаше заплашително. Още малко и щеше да се сдобие с мечтаната награда, когато Алфрей го надари с една оркска целувка.

Той се изпъна напред и заби зъби в костеливото чело на коболда. Съществото се дръпна назад и пусна дръжката, като че тя беше нагорещено желязо. Алфрей я завъртя и халоса с нея коболда. Сетне се извърна, очаквайки някой друг да се нахвърли срещу него. Вместо това видя един оръженосец, който се дуелираше с яхнал киргизил коболд и очевидно губеше двубоя. Тъкмо в този момент, забелязал незащитено място в гарда му, коболдът се втурна напред и изрисува с ятагана си едно X върху гърдите му. Нещастният войник се строполи.

Алфрей пришпори коня си и се нахвърли върху коболда, насочил знамето като копие. Острието му прониза гърдите на съществото и се показа от гърба му.

Страк продължаваше да си пробива път нагоре по пътеката, оставил зад себе си неколцина сразени противници. Не беше сигурен за бройката им, но и нямаше навика да обръща внимание на това. Преди два или три сблъсъка бе пуснал юздите и бе оставил коня да се управлява сам. Трябваха му и двете ръце. Само от време на време насочваше коня с леко притискане на бедрата. Стар трик, който всички орки владееха.

Коболдът, който се изпречи насреща му, държеше голям изрисуван щит. Тъй като другите противници не бяха въоръжени с щитове, Страк реши, че този трябва да е военачалник. Щитът обаче го принуждаваше да предприеме друга стратегия.

Миг преди да се изравни с изправилия се на задните си крака гущер, той сграбчи гривата на коня си и я дръпна, като го накара да спре рязко. След това се пресегна светкавично и усука поводите около муцуната на киргизила, като внимаваше да избягва стрелкащия се език. Когато приключи, дръпна с всичка сила юздите нагоре. Полузадушен киргизилът замята глава и започна да сумти оглушително.

Страк заби пети в хълбоците на коня си и го пришпори. Животното напъна мишци, но го задържаше усуканата около муцуната на киргизила юзда. Неспособен да овладее животното, коболдът се наведе на седлото и замахна с меча си към Страк, но не можа да го достигне.

С извит под почти неестествен ъгъл врат, киргизилът най-сетне се поддаде на напъна. Завъртя се на място, а ездачът му кресна изплашено и се свлече от гърба му, изпускайки щита. Страк пусна юздите и насочи коня към сваления си противник. Коболдът още се мъчеше да се изправи, когато едно от предните копита на коня се стовари върху голия му череп.