Орки

В продължение на два дена Страк, Койла, Хаскеер, Джъп и оръженосците се придвижваха, без да срещнат каквито и да било препятствия. Спираха рядко и за малко, колкото да си поемат дъх конете.

Следобедът на втория ден умората си казваше тежката дума. Но в далечината вече се виждаха дърветата на залива и покрайнините на Дроганова гора.

Когато сенките започнаха да се удължават, задните съгледвачи забелязаха към тях от изток да се приближават четирима конници. Нямаше никакво подходящо прикритие на километри наоколо, нито видима причина да смятат, че конниците са част от по-голям отряд.

— Неприятности? — попита Джъп.

— Да… ако смяташ, че не можем да се справим с четирима — отвърна Страк и даде знак да забавят ход.

Изминаха няколко минути и Хаскеер обяви:

— Това са орки.

Страк присви очи и рече:

— Прав си.

— Което не означава, че са ни приятели — припомни им Койла.

— Не. Но пак ще повторя, че са само четирима.

След известно време четиримата ги застигнаха и спряха срещу тях.

— Добра среща! — поздрави ги водачът им.

— Добра среща! — отвърна предпазливо Страк. — Какво ви води насам?

Водачът го погледна внимателно.

— Ти си онзи, нали?

— Какво?

— Страк. Никога не сме се срещали, капитане, макар че съм ви виждал на два пъти. — Той огледа останалите. — А тези са Върколаците?

— Да, аз съм Страк. Ти кой си и какво искаш?

— Десетник Триспеер, капитане. — Той кимна към спътниците си. — Правод, Каед и Реллеп.

— От някоя дружина ли сте?

— Не. Бяхме пехотинци в ордата на кралица Дженеста.

— Къде? — озърна се изплашено Джъп.

— Ние… я напуснахме.

— Никой не напуска службата при кралицата по друг начин, освен с краката напред — подметна Койла.

— Избягахме, капитане. Също като вас.

— Защо? — поиска да узнае Страк.

— Изненадан съм, че питате. Съвсем просто е — омръзна ни да й служим. Тя е несправедлива и жестока. Воюваме, защото сме орки и за това сме създадени, и го правим без да се оплакваме. Но тя просто преминава всякакви граници.

Оркът на име Каед добави:

— Освен това, господарю, мнозина от нас не одобряваха факта, че се сражаваме на страната на човеците.

— Не сме единствените, които офейкахме — продължи Триспеер. — Не сме и много, но се обзалагам, че броят ни ще расте.

— Нас ли търсехте? — попита Джъп.

— Не, стотник. Не точно… Когато избягахме, се надявахме да ви срещнем, но не знаехме къде да ви търсим. Сега идваме от Хекълой. Чухме за суматохата и решихме, че сигурно сте я предизвикали. Някой ни каза, че сте препуснали на запад…

— И защо се надявахте да ни намерите? — попита Страк.

— Дружината ви официално е обявена за изменническа. Има награди за главите ви. Големи.

— Това вече го знаем.

— Непрестанно се опитват да ви очернят. Приписват ви какви ли не грехове. Казват, че сте обикновени престъпници, че убивате своите, че сте откраднали някакво съкровище, което принадлежало на кралицата.

Лицето на Страк помръкна.

— Защо ли не съм изненадан? Накъде биеш всъщност?

— Ами… повечето от нас не вярват в това. Винаги сте имали добра репутация, капитане, и всички знаем, че кралицата и лакеите й обичат да послъгват.

— Що се отнася до нас, лъжат здравата — увери го Страк.

— Не се и съмнявам. — Триспеер се обърна и кимна на другарите си. Те също кимнаха и се усмихнаха. — Та предположихме, че може би ще искате да ни използвате?

Това изненада Страк.

— Да ви използвам ли? Какво искаш да кажеш?

— Решихме, че сигурно събирате армия от недоволни и прогонени орки. Може би, за да се изправите срещу Дженеста. Или да основете нова родина. Искаме да се присъединим.

Страк плъзна замислен поглед по изпълнените им с надежда лица. Сетне въздъхна.

— Не съм подхванал кръстоносен поход срещу Дженеста, десетник, и не търся нови постъпления. Не смятахме да се захващаме с това, към което бяхме подтикнати, и дори сега продължаваме да търсим изход от положението.

Лицето на Триспеер помръкна.

— Но, капитане…

— Не е никак лесно да носиш отговорност за членовете на дружината. Не ми се иска да увеличавам това бреме. — Страк почувства, че думите му са твърде сурови и добави: — Надявам се и вие да намерите своя път.

Десетникът го гледаше с нескрито разочарование. Останалите също.

— Искате да кажете, че не възнамерявате да създавате опозиция? Че не мислите да нападнете и да освободите орките от оковите?

— Ние вече сме в опозиция, но не такава, каквато си мислиш. Някой друг ще нанесе удара. Търсиш не там, където трябва, десетник. Съжалявам.

Триспеер реши да гледа на нещата философски.

— Какво пък, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина. Но помнете, че вие и орките ви се радвате на особена популярност сред войската. Ще има и други, които ще искат да се присъединят към вас.

— И на тях ще кажа това, което казах на теб.

— Е, май ще трябва да измислим нещо друго.

— Какво например? — намеси се Хаскеер.

— Да идем в гората на Черна скала.

— И да станете горски бандити? — попита Койла.

— Че какво друго да правим? — попита Триспеер. — Освен да се продадем за наемници, а това не ми се ще.

— Ето докъде ни докараха проклетите човеци — изръмжа Койла.