Читаем Орки полностью

— Точно с тях ще се препитаваме — засмя се десетникът. — Орките все пак трябва да ядат.

— Ако сте го решили, не отивайте в Черна скала — посъветва ги Страк. — Там има коболди, а те никак не си падат по орки след последното ни стълкновение с тях.

— Ще го запомним. Е, щом няма да ходим в Черна скала, можем да останем по тези места и да нападаме човеци. Ще видим.

— Да ви трябва нещо? — попита Хаскеер. — Нямаме много припаси, но все пак…

— Не, благодаря, стотник. Имаме си всичко.

— Може пък това да ви бъде от полза — рече Страк, бръкна в дисагите под седлото си и извади шепа пелуцид. С другата ръка измъкна изпод куртката си прокламацията, в която ги обявяваха за изменници. Сгъна я, като направи от нея съвсем примитивна кесия и изсипа вътре кристалния прах. Накрая го подаде на десетника.

— Благодаря за щедростта, капитане. Ще го запомним. — Лицето му светна. — Нали знаете какво казват старите орки: „Пелуцидът ще ти помогне да преживееш във времена без парици по-добре, отколкото париците във времена без пелуцид.“

— Но го използвайте разумно — посъветва ги Страк. — За нас се оказа нож с две остриета.

Триспеер изглеждаше малко озадачен от думите му, но премълча. Страк му подаде ръка и каза:

— Време е да тръгваме за Дроган. Успех.

— И на вас. Нека боговете ви пазят във всичко, което правите. И си пазете гърбовете.

Триспеер и войниците му отдадоха чест, извърнаха конете и препуснаха в посоката, от която бяха дошли.

Докато ги изпровождаше с поглед, Койла рече:

— Сториха ми се свестни орки.

— И на мен — съгласи се Джъп. — Жалко, че не им позволихме да се присъединят към нас. Знаете ли, още няколко меча щяха да ни се отразят добре.

— Не — поклати решително глава Страк. — И без това нося прекомерно голям товар на плещите си.

— Страк, ако това, което казва, е истина — заговори Койла, — ти можеш да се окажеш събирателна точка за…

— Не искам да съм никаква събирателна точка.

Джъп се засмя и подметна тържествено:

— Страк Спасителят!

Капитанът му метна свиреп поглед.



Беше късна нощ, когато пристигнаха на мястото на срещата.

Страк съжаляваше, че не бяха уточнили къде да се чакат, но причината бе, че не познаваха добре района. Наложи се да поемат бавно покрай гората, с надеждата да зърнат другарите си.

Както винаги, Хаскеер пръв започна да мърмори:

— Ако питате мен, губим си времето. Защо не почакаме до сутринта?

Този път Койла се съгласи с него.

— Мисля, че е прав. На светло ще е по-лесно.

— И без това закъсняхме — отвърна Страк. — Най-добре да ги намерим колкото се може по-бързо. Добре, ще обикаляме още час. Ако не се получи, спираме.

След тези думи Хаскеер само започна да мърмори повече. Повели конете, те навлязоха в един гъст храсталак. Вече чуваха шума на вълните на около стотина стъпки по-нататък.

— Може да не са стигнали дотук — подметна Хаскеер.

— Какво искаш да кажеш? — попита го Джъп.

— Ами те са малцина. Всичко може да им се е случило.

— Ние също сме малцина — припомни му Страк, — а пристигнахме.

— Дали пък не са отишли в Дроган да преговарят с кентаврите? — попита Койла.

— Ще видим. Сега млъкнете. Наоколо може да се спотайват врагове.

Яздиха десетина минути мълчаливо, когато иззад шубраците долетя шум. Орките наизвадиха мечове. В тъмното изникнаха две черни фигури.

— Елдо! Носкаа! — възкликна Койла.

Размениха си поздрави и прибраха оръжията. След това двамата оръженосци ги поведоха към скрития в шубраците лагер.

Алфрей дойде да ги посрещне и се ухили, като видя Койла. Подаде й ръка.

— Щастлив съм, че си отново сред нас, десетник! Страк, Джъп!

— И аз съм тук — изръмжа Хаскеер.

Алфрей го погледна навъсено.

— Да, но от теб очаквам обяснения.

— Ще ги получиш — обеща Страк. — Но не бързай да му се сърдиш. Как мина вашето пътуване? Случи ли ви се нещо интересно?

— Почти нищо — отвърна Алфрей.

— Е, ние пък имаме много да ви разказваме — засмя се Джъп.

— Елате да се нахраните и да си починете. Като ви гледам, имате нужда и от двете.

Дружината се събра отново. Оръженосците се прегръщаха, тупаха се по гърбовете и си разменяха поздравления. Раздадоха храна и напитки и всички се събраха около огъня. След като приключиха с новините, подхванаха въпроса с кентаврите.

— Още не сме ги виждали — докладва Алфрей. — Не посмяхме да навлизаме в тяхната територия. Решихме да останем тук и да наблюдаваме.

— Правилно сте постъпили — одобри Страк.

— И какво ще правим сега?

— Ще опитаме с мир. С тях нямаме какво да делим. Пък и те са повече от нас и са на своя територия.

— Звучи разумно. Не забравяй само, че макар да не се гневят лесно, никога не прощават на враговете си.

— Точно затова предлагам да идем открито и да преговаряме.

— И ако не отстъпят, тогава какво? — попита Хаскеер.

— Тогава ще потърсим други начини. Дори това да означава враждебни действия, какво пък, от малки сме свикнали да воюваме. Но първо дипломацията. — Той се надигна и втренчи поглед в Хаскеер. — Няма да допусна неподчинение. Ще действаме както аз реша. Ще нападнем само по моя заповед.

Всички кимнаха, с изключение на Хаскеер.

Алфрей протегна ръце към огъня. От устата му излизаха облаци пара.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Солнце
Солнце

Диана – певица, покорившая своим голосом миллионы людей. Она красива, талантлива и популярна. В нее влюблены Дастин – известный актер, за красивым лицом которого скрываются надменность и холодность, и Кристиан – незаконнорожденный сын богатого человека, привыкший получать все, что хочет. Но никто не знает, что голос Дианы – это Санни, талантливая студентка музыкальной школы искусств. И пока на сцене одна, за сценой поет другая.Что заставило Санни продать свой голос? Сколько стоит чужой талант? Кто будет достоин любви, а кто останется ни с чем? И что победит: истинный талант или деньги?

Анна Джейн , Артём Сергеевич Гилязитдинов , Екатерина Бурмистрова , Игорь Станиславович Сауть , Катя Нева , Луис Кеннеди

Фантастика / Проза / Классическая проза / Контркультура / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы