Орки

Страк не знаеше почти нищо за физиологията на таласъмите. Но предполагаше, че имат някои общи черти с останалите древни народи. Предположенията му се потвърдиха веднага щом изрита таласъма в слабините. Нападнатият изквича от болка и се преви. Страк го изрита отново.

Сега вече и другите идваха към него. Страк сграбчи таласъма за ръката, с която стискаше меча, и я стовари върху коляното си. Таласъмът изпусна оръжието. Страк го вдигна и промуши чевръсто таласъма в гърба. Измъкна острието и се приготви да посрещне останалите. Те го приближаваха предпазливо в полукръг. Бяха петима, тежковъоръжени, опитни убийци.

— Наистина взе да ти става навик, а? — подхвърли зад гърбовете им Разат-Каджи. — Всеки път, когато убиеш някой от помощниците ми, това ми струва пари! Май ще е по-безопасно да наредя да ти видят сметката.

Таласъмите вдигнаха оръжия и пристъпиха към него. Страк продължаваше да сдържа дъха си.

Над огнището се виеха нови облаци. Сега димът изпълваше почти цялото помещение. По пода пълзяха млечнобели пипала. Пушекът се издигаше до тавана, където се сгъстяваше.

Един от таласъмите скочи към него, размахал боздуган.

Страк не можеше повече да задържа дъх и издиша рязко. След това инстинктивно си пое въздух. Почти веднага почувства познатото замайване. Трябваше да положи усилия, за да се концентрира.

Таласъмът го приближаваше, фучейки с боздугана.

Страк отстъпи встрани и замахна. Бушуващи вълни на безкрайния океан. Той разтърси глава, за да прогони видението. Мечът му пропусна целта. Той замахна отново. Таласъмът избегна и този удар и стовари вертикално боздугана, като топката му се плъзна по рамото на Страк. Безоблачно, синьо небе. Страк отстъпи, опитвайки се да се съсредоточи върху действителността.

Това, което го безпокоеше, бе, че таласъмът се биеше така, сякаш пелуцидът въобще не му бе въздействал. Не знаеше как стои въпросът с останалите.

Когато отново замахна, на Страк му се стори, че държи не един, а много мечове, чиито остриета святкаха като стоманено ветрило. Боздуганът на таласъма разсече химерата и тя се пръсна като сапунен мехур.

Тази гледка накара Страк да полудее. Той се хвърли напред и накара противника си да отстъпи под лавина от удари. За миг Страк успя да мерне замаяното му и изплашено лице и изцъклените очи, които лъщяха със странен блясък.

Оркът стискаше меча с две ръце и с няколко яростни удара изби боздугана от ръцете на таласъма. Веднага се втурна напред и го промуши в гърдите.

Никога досега не бе виждал толкова яркочервена кръв.

Отстъпи назад и си пое дъх. На минутата осъзна, че прави грешка.

От мъглата пред погледа му изплуваха два таласъма, които крачеха тромаво към него.

Кристална роса върху листата на жълто цвете. Той се извърна към по-близкия от тях и го посрещна с меч. Започнаха да си разменят удари, макар да се движеха така, сякаш пристъпваха в тинесто блато. Един от ударите на Страк остави дълга резка на рамото на противника му и от нея рукна ален фонтан. Последва мушване в стомаха на таласъма, което също завърши с подобна алена феерия. Докато смъртоносно раненият таласъм се свличаше, Страк се обърна към другаря му.

Вторият таласъм беше въоръжен с копие, което щеше да му свърши по-добра работа, ако го използваше като бастун. Краката му се подгънаха в мига, в който се опита да замахне с него към Страк. Той удари копието като светкавица, прорязваща кадифеносиньото небе и успя да го строши на две. Таласъмът стоеше с тъпо изражение и оглеждаше останките от копието. Страк го прониза в сърцето и предизвика раждането на нов ален фонтан.

Препускайки през гора от високи и красиви дървета. Не, не това правеше сега. Той примигна сънено към последните два таласъма. Те искаха да играят на някаква странна игра, в която залог бе животът им. Страк обаче беше забравил правилата. Спомняше си само, че целта е да ги накара да спрат да се движат. И се захвана с тази задача. Първият от тях се олюляваше и се озърташе с ококорени, немигащи очи. Стискаше меч, но го размахваше някак несръчно. Страк пристъпи към него и оръжията им се сблъскаха звънливо. Лунна светлина върху река, обрасла с плачещи върби. Трябваше да държи ума си съсредоточен върху играта.

Нещо лъскаво профуча пред лицето му. Той се обърна и откри, че е мечът на втория таласъм. Стори му се, че постъпката му е крайно недружелюбна. За да му отвърне със същото, Страк размаха меча си пред лицето на таласъма. Острието му се заби дълбоко в мека плът, предизвиквайки приятен за ухото вопъл, който премина в затихващи стенания. Таласъмът се изгуби от погледа му.