Орки

— Има само един начин да разберем. — Той нагази във водата. Беше студена, но на дълбочина му стигаше до пояса. — Дъното е меко, но засега се стъпва нормално. Хайде!

Останалите го последваха, вдигнали високо оръжия.

— Искам допълнително заплащане за това — жалваше се Хаскеер.

— Допълнително ли? — засмя се Джъп. — Мътните те взели, стотник, та ние в момента изобщо не получаваме заплащане!

— Уф, да бе! Бях забравил.

Продължиха да газят из водата още известно време. Изглежда щяха да успеят, защото вече се виждаше отсрещния бряг.

Изведнъж на няколко метра от тях водната повърхност се развълнува. Отгоре се показаха едри мехури, които се пукаха. Орките спряха.

Скоро забелязаха още малки водовъртежи. Всичките бяха заобиколени от мехури.

— Май идеята не беше чак толкова добра — изръмжа Джъп.

Вдигна се стълб от вода. Точно пред тях се показа един нияд.

Скоро от смрадливото блато се надигнаха още като него, въоръжени с типичните назъбени оръжия.

— Страк, ти май каза, че ниядите са силни, когато се бият в своя среда? — припомни му Койла.

— Късно е да се връщаме назад, десетник.

Плясък отзад ги накара да се обърнат. Приближаваха се още нияди. Вече ги заобикаляха от две страни.

— Щом е така, да им покажем какво можем! — изръмжа решително Страк.

Задната част на дружината се извърна и зае отбранителна позиция. Водеха ги Хаскеер и Джъп. Страк, Койла и Алфрей бяха в авангарда на предстоящия бой. Засега изглежда имаха числено превъзходство над ниядите. Но Страк не забравяше, че водата изравнява шансовете им.

Стиснал в едната си ръка меч, а в другата нож, той се нахвърли срещу най-близкия противник. Острието на меча му се плъзна по покритото с люспи тяло на нияда и остави не особено дълбока рана. Рукна кръв. Но ниядът не й обърна внимание. Страк изсумтя недоволно и замахна повторно. Този път противникът му бе принуден да се скрие под водата.

Койла запращаше метателни ножове по главите на противниците си. Но всяко мятане означаваше изгубено оръжие, а запасите й бяха ограничени. Два от ножовете й не попаднаха в целта, а третият одраска нияда по главата. Той нададе болезнен вик и се гмурна в мътната вода, оставяйки след себе си кървава диря.

Триумфиращ вик отзад обяви първия поразен противник.

— Засега се справяме добре! — викна задъхано Страк. — Но ако дойдат още…

Той млъкна, защото от водата изникна поредният нияд, който се нахвърли върху него с нащърбеното си копие. Страк приклекна и се озова под водата. Преброи до три, усещайки хладния й натиск, след това се показа над повърхността.

Ниядът едва не се препъна в него. Страк заби меча си в корема му. Черупката, обгръщаща тялото му, се пропука. Рукна кръв. Ниядът отвори уста, но вместо крясък, отвътре изхвърча едър кървав съсирек. Той тупна назад и потъна. Страк се закашля и изплю зловонна слуз.

Хаскеер и Джъп бяха притиснали своя противник от две страни. През рамото му минаваше крива кървава диря. Ниядът очевидно губеше сили и увереност.

Хаскеер се прокрадна незабелязано зад него и го удари през шията. Ниядът се наведе, търсейки инстинктивно защитата на водата. Само че сбърка посоката, защото острието на Хаскееровия меч се стовари върху главата му и я разцепи. Отвътре бликна мозък.

Оставаха само четирима нияди, които вече не изглеждаха толкова застрашителни. Страк вече не се съмняваше в успеха. Трима от ниядите бяха на пътя на дружината. Койла шляпаше из водата, преследвайки четвъртия, който бавно се отдалечаваше. Увлечена в преследването, тя не забеляза друг нияд, който плуваше незабелязано встрани от нея. Извъртя се в последния миг, но се озова срещу двама противници. Единият от тях вдигна меч за удар.

Кестикс обаче го зърна.

— Койла, внимавай! — извика той и се хвърли към нея.

Успя да се озове между нея и вдигнатия меч. Сигурно се надяваше да отбие удара, но сметката му излезе погрешна.

Назъбеното острие на нияда се впи право в гърдите му и потъна надълбоко. Кестикс нададе предсмъртен вик.

— Не! — изкрещя Койла. Но в същия миг трябваше да отбие атаката на другия нияд.

Все още жив, но тежко ранен, Кестикс се озова в обятията на своя противник. Съпротивляваше се вяло. Другите дочуха виковете му. Неколцина, между които и Страк, се хвърлиха да му помагат.

Когато обаче стигнаха там, можеха само да гледат безпомощно как ниядът изчезва с Кестикс под водата. Остана само голямо кърваво петно.

Неколцина орки се гмурнаха под водата с надеждата да спасят ранения си другар.

— Оставете! — извика им Страк. — Прекалено е късно за него!

Завладени от безсилен гняв, орките се нахвърлиха върху останалите нияди. Малко преди да ги довършат, забелязаха наоколо нови водовъртежи и мехури.

— Лоша работа, капитане — викна запъхтяно Джъп. — Не можем да се справим с толкова много!

От водата се показаха глави. Но не бяха на нияди. Бяха на мръкове. Няколко десетки, въоръжени с тризъби копия и ножове.

— Богове! — възкликна Алфрей. — И тези ли са срещу нас?

— Не мисля — отвърна Страк.

Оказа се прав. Мръковете се нахвърлиха върху неколцината останали нияди с отмъстителна ярост.

Един от тях все пак спря и вдигна ръка за поздрав към орките.