Орки

Сега вече в него се породи надежда, че ще успее.

25.

— Усети ли нещо? — попита Серафейм, без да се обръща. Вратата към помещението все още бе запречена от димящите трупове на чудовищата.

— Да — отвърна Санара. — Те са близо.

— Кои? — попита Алфрей.

В този момент един от оръженосците при вратата даде знак с ръка. Миг по-късно малкият отряд, воден от Койла, се показа на прага.

Алфрей огледа редиците им.

— Къде е Страк?

— Надявахме се, че е тук — рече му Койла. Тя им разказа накратко случилото се.

— Във всеки случай не съм долавял смущения в мрежата на живота, които биха означавали, че е мъртъв — произнесе замислено Серафейм.

— Какво? — ококори се Хаскеер.

— Въпрос на чувствителност. Но сега нямаме време за обяснения. Звездите?

— Не зная — повдигна рамене Койла. — Може би Страк е успял да ги вземе. Изчезнаха по същото време, когато изчезна и той. Но чуйте! В двореца е нахлула цяла армия пантеонисти. Бият се със слуагите.

— Потвърждаваш това, което дъщеря ми от известно време подозираше — погледна я Серафейм. — Дженеста е тук.

— Богове!

— Трябва да намерим Страк — продължи той. — Той не бива да попада в ръцете на Дженеста.

— Ще изляза да го потърся с една група — заяви Джъп.

— Санара ще дойде с теб. А аз ще остана тук, за да мога да й прехвърлям енергия. — Той се обърна към дъщеря си. — Съгласна ли си, дъще?

— Разбира се.

— Тя ще ни помогне ли да открием Страк?

— Не. Но ако се приближите достатъчно до пантеонистите, ще се погрижи за Дженеста. Повярвайте ми.

— А със Страк какво ще стане? — поиска да узнае Койла.

— Може би ще намерите и него някъде из двореца.

— Не съм съгласна. Никога не изоставяме своите.

— В такъв случай ви предлагам да се разделите на две групи. Но каквото и да решите, побързайте!

— Рефдоу! — извика Койла. Оръженосецът дотича при нея, притискайки окървавеното си ухо. — Оставаш тук с Алфрей. Хаскеер, идваш с мен да търсим Страк. Останалите при Джъп.

Върколаците се разделиха според нареждането. Някои от тях си поделиха последните запаси от вода или използваха краткото затишие, за да превържат раните си.

След това, като най-старши офицер, Хаскеер издаде заповед и всички поеха към изхода.

За да достигне подземието, Страк трябваше да почерпи от последните си резерви сила и умение.

В двореца цареше хаос, на всяка крачка се срещаха сражаващи се пантеонисти и слуаги. Страк се стараеше да не се въвлича в схватки и заобикаляше воюващите групички отдалече.

Късметът му свърши, когато сви зад един ъгъл и се озова лице в лице с двама орки от ордата на Дженеста. За миг си помисли, че ще го вземат за някой от своите. Но те очевидно го познаваха добре.

— Това е Страк! — извика единият.

Пристъпиха към него, размахвайки оръжия. Той реши да опита с дипломация.

— Ехей, почакайте малко. Няма нужда да се стига до това.

— Напротив, има — опъна се водачът. — Ти си звездата в листата на издирваните от нашата кралица.

— Служил съм при нея. Сигурно знаете, че тя не е приятелка на орките.

— Храни ни и ни дава подслон. Какво повече ни е нужно?

— Помислете само докога ще бъда добра с вас.

Стори му се, че при тези думи вторият орк поклати замислено глава. Но водачът продължи да упорства.

— Ще получим голяма награда за главата ти. И нищо — ако я оставим на раменете ти.

— Не бива да се бием помежду си. Ние сме орки.

— Братството на орките, а? Съжалявам, не и този път. — Водачът пристъпи напред и добави: — Нищо лично, капитане. Просто си върша работата.

— Внимавай, Фреедо — извика другият, — не забравяй, че се изправяш срещу Страк! Носи му се славата!

— Какво пък, нали и той е орк също като нас.

Водачът се хвърли напред, порейки въздуха с меча си. Страк зае позиция, готов да го посрещне. Въпреки неуспеха в преговорите не изпитваше желание да го убива, а само да го обезоръжи. С крайчеца на окото си забеляза, че другият орк засега се държи настрана.

Оръжията им се сблъскаха със звън, който отекна по коридора. Страк отби първия удар, опитвайки се да изтръгне меча от хватката на противника си. Ала намеренията на Фреедо очевидно бяха далеч по-кръвожадни. Стараеше се на всяка цена да го промуши с острието си.

След около минута, през която само се отбраняваше, Страк започна да губи търпение. Нямаше време за упражнения по фехтовка с алчни орки. Щом се налагаше да се разправи с тях, какво пък — беше им предложил да си вървят с мир. Страк нанесе хоризонтален удар и плоската част на меча му плесна орка през устата. Фреедо отстъпи назад, плюейки кръв. Мечът му издрънча на пода. Страк премина в настъпление и изрита оръжието настрани. С побеляло лице противникът му очакваше последния удар.

— А сега се разкарайте! — кресна им Страк и изгледа заплашително другия орк.

Те го погледнаха за миг, сетне се обърнаха и побягнаха.

Страк въздъхна и продължи по пътя си. Известно време разсъждаваше върху странното обстоятелство, че вместо със слуаги, се бе наложило да се бие със събратя.

Групата на Джъп, в чийто център бе разположена Санара, си проправяше път към най-високата кула.